Полша е на път да получи лицензионни права да произвежда българско кисело мляко. С това се похвалиха тези дни от Ел Би Булгарикум. В суматохата с изтеклите записи в политическия ни живот, никой не обърна внимание на подобна новина.  

Гласувайте: Как се справяте с кризата при реализацията на мляко?

Най-голямата полска компания за млекопреработка иска да прави нашенско кисело мляко. Трябва да сме много наивни, ако в двайсетте години на 21 век, смятаме, че това е добра новина. Във времена, когато битката за пазари е определяща за просперитета за дадена държава, ние сме на път да се разделим с една от малкото запазени марки на нашата страна. 

Да, нашата фирма, която държи правата за българските закваски ще получава лицензионни такси, но млекопроизводителите и млекопреработвателите ни ще бъдат притиснати от чужд внос на уж „българска“ стока. 

И сега в магазините на търговските вериги щандовете са окупирани с млечни продукти от чужбина, всеки може да си купи продукт на същата тази фирма, включително и прясно мляко, а в бъдеще и кисело. 

И докато млекопреработвателите дълги години се чудеха кой трябва да кандидатства по европейската процедура по защитата на киселото мляко, сиренето и кашкавала, под носа им се измъква поредната българска запазена марка. 

В края на 2020 г. са подадени документите, но това е повече от 10 години след приемането ни в ЕС. 

Иначе в бумагите, изпратени в Брюксел пише, че суровите млека, които са предназначени за производство на българско кисело мляко, произхождат от Република България, както и че преработката, разфасовката и опаковането на млякото за българско кисело мляко се извършват на територията на Република България. И други хубави неща пише, но какво от това, процедурата е далеч от финала. 

И ако защитните на идеята дадат за пример Япония, където и малчуганите закусват с българско кисело мляко – сравнението съвсем не е подходящо. Страната на изгряващото слънце се намира на хиляди километри от нас, огромни са разстоянията и до Китай и Монголия, където също се прави продукт с нашенска закваска. Затова там продажбата на права за производство срещу лицензионни такси е обяснимо. 

Но до Полша пътят няма и ден. Ако поляците искат много да закусват като японците с нашия здравословен продукт, всяко българско млекопреработвателно предприятие ще им го достави с няколко хладилни камиони.

Съмнявам се обаче, че любителите на кисело мляко в Полша са толкова много. Готовата продукция ще бъде насочена към външните пазари, включително и нашата страна, където потребителите на този уникален продукт са най-много. 

И защо ние трябва да губим възможността да продаваме един от най-важните си хранителни продукти на общия Европейски пазар. 

Тази сделка, която в национален мащаб ще бъде чиста загуба за родните млекопроизводители, които отново са изправени до стената, а млякото си дори днес подаряват, тъй като няма купувачи. 
Убедена съм, че когато веднъж като дадеш технология, а в нашия случай и важни съставки, каквито са бактериите, открити от д-р Стамен Григоров - това е край завинаги. 

Живеем в Източна Европа, а не в изтънчена Япония…

А колкото до розовото масло, може да си останем само в празниците в този период от годината и някоя друга Царица Роза. За десетина години делът на България в търговията с този продукт се е свил до 40 на сто. Какво ли ще бъде положението след още 10 лета?