Дългата процедура по защита на продукти с географски означения е една от трудностите за производителите. Дългата процедура, която достига до близо 6-7 години е сериозно предизвикателство за някои от заявителите, включително и за България.

Искаме да защитим и Първомайската си лютеница

Това е мнението на българския евродепутат Иво Христов. Той коментира проблема по време на заседание на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI). На заседанието беше обсъдено актуалното състояние на системата за географски указания. Участие взе и представител на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия (ЕК).

Очаква се по-късно през тази година да се представи ново законодателно предложение на ЕК, с което дългите срокове ще бъдат оптимизирани.

В изказването си българският евродепутат обърна специално внимание на традиционни за страната ни продукти като българското розово масло, което е защитено по европейските схеми за качество като Защитено географско указание през 2014 г.  Той изрази мнение, че Европейската комисия трябва да настоява за защитата им като акцент във външнотърговската политика на Съюза.

Зоров: Защитеното сирене и кисело мляко няма да са по-скъпи

Евродепутати изразиха недоволство и към друго правило. Ако продукти към момента на подписването на споразумението с Канада и Виетнам, не са включени в двустранните списъци за признаване на географски означения, те не могат да бъдат добавени на по-късен етап. Според евродепутатите, това е несправедливо ограничение.

Иво Христов акцентира на преговорите за споразумение с Австралия, която на този етап отказва да признае българското розово масло на своя територия.

„Това е продукт със столетна история. Ако този принцип за водене на преговори по споразумението не се промени, продуктът може да остане незащитен от имитации. А има опасения, че такива има и ще има и то в най-близко бъдеще“, смята Иво Христов.