Земеделските производители настояват усилията на държавата да се насочат към намиране на подходящи механизми за реална защита на българското производство и в интерес на родните земеделски производители и потребители.  

Четете още: Броени дни до изплащането на помощта за пропаднали площи

 

За това алармират от Българската аграрна камара. „С подписването на Меморандума на 20 септември 2023 г. беше поставено само началото на решаване на проблемите в сектора. Работата на земеделските производители по дългосрочната политика за развитие на българското земеделие продължава“, коментират от камарата. 

От организацията напомнят, че в последните години българските производители на мляко, плодове и зеленчуци, картофи, грозде, пчелен мед и пчелни продукти и др. изпитват сериозни затруднения при реализация на своята продукция както в страната, така и при международната търговия.  

В писмото си до министър-председателя акад. Николай Денков, министъра на финансите Асен Василев и министъра на земеделието и храните Кирил Вътев, от камарата искат създаване на работна група с широко участие.

В нея трябва да се включат представители от Министерство на земеделието и храните, Министерство на икономиката,  Министерството на финансите, Агенция „Митници“, НАП, Комисия за защита на потребителите, Комисия за защита на конкуренцията, представители на Българска аграрна камара, организации на преработвателите по Закона за храните, организации на потребителите и други, чиято основна задача да бъде изготвяне на механизми за засилване на  позицията на българските земеделски производители във веригата на доставки на храни при реализация на българското производство в страната и чужбина. 

В писмото са посочени едни от най-честите случаи на нарушен баланс: 
  • При търговията с ЕС и трети страни на оранжерийна продукция натискът идва от вноса от трети страни и най-вече Турция и вноса на краставици от Гърция като вътрешнообщностна доставка.
  • Продажбата на плодове и зеленчуци в страната без касов апарат по пазарите с картончета за земеделски производители издадени за 5-10 дка зеленчуци, а продаващи целогодишно по пазарите внос. 
  • Липса на контрол при продажбата на винено грозде, което се продава по всички възможни пазари. Внася  се десертно грозде с документи на винено, което се продава без издаване на касов бон. Цената на гроздето внос от Северна Македония, Румъния  и Гърция е с по-ниска цена, той като там е субсидирано за разлика от българското.
  • Липса на контрол на вноса и износа на мед и пчелни продукти от ЕС и трети страни. За последните 4 г. вътрешнообщностните доставки и вносът от трети страни са се увеличили 5 пъти, което през 2022 г. достига 42% от произведените количества в страната. 

 

От БАК се съмняват, че защита на българското производство може да се постигне със Закон за търговия с аграрни продукти в условията на пазарна икономика и правила на конкуренция на единния пазар на ЕС.

Затова настояват усилията на държавата да се насочат към намиране на подходящи механизми за реална защита на българското производство и постигането на обществено съгласие за други подходящи механизми в интерес на българския земеделски производител и на българския потребител на храни.