Матю Хейс е англичанин, който обаче живее в Унгария от 11 години. Той е биофермер, който произвежда основно зеленчуци. В интервю по проекта Best4Soil, той разказва за своя път към зеленчукопроизводството.

Гласувайте: Нужно ли е фермерите да доказват разходи за получаване на COVID помощта?

“За последните 25 години съм работил по редица проекти в Унгария и накрая реших да се преместя тук. Стопанството ми се намира в китно селце, разположено на около 60 км източно от Будапеща. 

Тук започнах да се занимавам със зеленчукопроизводство, имам градина и продавам продукцията си на пазара. Това, което ми харесва най-вече е, че почвата е изключителна тук, много плодородна. Освен това имаме равен терен, който се осветлява добре от слънчевата светлина”, обясни Хейс.

По думите му това, че стопанството се намира близо до Будапеща, е от голяма полза за фермера, тъй като му осигурява лесен достъп до пазара, а това от своя страна му дава възможност да разгърне потенциала на стопанството си. 

“Философията, която следваме тук е, че искаме да поддържаме нашите природни, човешки и социални ресурси възможно най-бързо и дори някои от тях да превърнем в неизчерпаеми. Затова се опитваме да използваме енергия от възобновяеми източници, вода и съответно при употребата на гориво, целим да намалим използването на изкопаеми горива. 

Освен това търсим начини да сведем до минимум нашето въглеродно въздействие. Именно затова чрез производството на биологично производство сме сигурни, че запазваме нашите почви за по-дълго време и по-скоро подобряваме качеството на живот на самите нас”, категоричен е Хейс.

В стопанството му се отглеждат около 60-70 вида зеленчуци на година, въпреки че през последно време започва да стеснява кръга от култури.

“Акцент поставяме на салатните култури и пресните листни зеленчуци. Според мен те носят най-голяма възвращаемост. 

Имаме кон в стопанството, но използваме и много ръчни инструменти. Имаме двуколесен трактор, така че много от нещата в стопанството ги правим на ръка”, разказа още фермерът.

Компостирането заема централно място в неговото стопанство. 

“Правим няколко различни вида компост. Дори правим собствен компост за саксии. Процесът е същият, но изисква по-дълго време. На нас ни отне две години и половина, за да получим добър компост за фини семена. След това смесваме малко компост от червеи и добавяме малко торф - около 5%. Така получаваме хубава смес.

Имаме си и компост за плодородие. Той се основава на фармацевтичния тор. Имаме доста проста, но много ефективна система за компостиране с пасивна аерация. Тя се основава на идеята на биореактора на Джонсън Сю. Концепцията е подобна, но практическото изпълнение е собствено изобретение”, добави Хейс.

Фермерът разчита и на почвени анализи, като следи нивата на азот, фосфор и калий в почвата.

“Компостирането се превърна в мания за нас. Готов съм да отделя много време и усилия в това направление. Всъщност не бих очаквал всички градинари да правят това. Но определено компостът е начин да имате дългосрочно плодородие и здраве на почвата”, заключи Хейс.