България произвежда по-малко мляко от равнището на вътрешна консумация, тоест страната ни е единствената членка на ЕС, която изпълнява едва 65% от квотата си. Тъжното заключение е Съвета на българските аграрни организации (СБАО), които излизат със становище относно законодателните предложения на Европейската комисия за млечния сектор. В становището, изпратено до Фермер.БГ, се посочва, че прилагането на ОСП и по–специално разпределението на директните помощи на единица площ определи сравнително ниски нива на подпомагане на този сектор и рискува да доведе до структурен дисбаланс на земеделието. Високите цени на фуражите в момента  допълнително изправият  млекопроизводителите пред сериозното предизвикателство свързано с тяхното оцеляване.


От СБАО приветстват инициативата на Европейската комисия за специфично законодателство за сектора и изразяват надежда, че специфичните особености на млекопроизводството в България ще бъдат взети предвид. Според организациите увеличаването на правото на земеделските производители за колективно договаряне, гарантиращо реализацията на тяхнятя продукция е една положителна стъпка към засилване на пазарните позиции на млекопроизводителите, но тази мярка сама по себе си не е достатъчна за гарантиране стаболността на пазара. Стабилността на пазара е гарантирана от Лисабонския договор. Млякото е продукт от първа необходимост. Неговите свойства като здравословна храна са безспорни. Храните по принцип и в частност мякото са твърде важни за благосъстоянието на обществото и тяхното производство не може да зависи от капризите на един свободен и нерегулиран пазар.
 

"Мерките, които бяха приложени на европейско ниво  за стабилизиране на пазара и излизане от кризата – подпомагане на частното съхранение на маслото, интервенция на пазара на сухо мляко и субсидиране на износа на млечни продукти на трети страни, за съжаление обаче не успяха да изиграят тази  роля в България. В България няма изградени кооперативи, собственост на млекопроизводителите за преработка и реализация на мляко и млечни продукти, които да служат като коректив на цените, ето защо млекопроизводителите настояват за адекватни мерки, гарантиращи предпазна мрежа за подкрепа и стабилизиране на цените и предотвратяване спад под определено равнище", пише още в позицията. 


Млекопроизводителите оперират на един общ пазар и това налага да се предложат мерки за хармонизиране на данъчната тежест. Високият ДДС в някои страни (20% в България), членки значително възпрепятства повишаването на консумацията. Корпоративният данък, който земеделските производители в България са принудени да заплащат се начислява върху 40% от оборота. Едва ли има страна, членка на ЕС, в която млекопроизводителите да реализират 40% печалба.


В момент на тежка икономическа криза млекопроизводителите от България са принудени да правят сериозни инвестиции за  прилагане на европейските стандарти за безопасност на храните, хуманно отношение към животните и опазването на околната среда (прилагане на Нитратната директива) без практически да получават финансова подкрепа в рамките на директните плащания (едва около 10% от млекопроизводителите разполагат със земя).  Това налага специфични мерки за подпомагане на сектора преди 2013 г., което ще допринесе за развитие на потенциала на страната ни за производство на мляко и месо, твърдят неправителствените структури. Над 90% от произвежданото месо от преживни животни е свързано с млекопроизводството. Средставата предвидени в рамките на Чл. 68  са крайно недостатъчни поради факта, че нивата на подпомагане не са еднакви с тези от старите страни членки. Млечната продуктивност в 12 –те страни членки е значително по – ниска от тази в старите страни -  4763 кг/крава, срещу 6880 кг/крава за 2010г. Според прогнозите на Европейската комисия, тази тенденция ще се запази и до 2015 г.


"Ето защо ние настояваме за предвиждане на финансови мерки за подобряване на генофонда и развитие на съществуващия потенциал за производство на месо – говеждо, овче, козе, биволско.  В условията на финансова криза някои от страните чланки не разполагат с финансови средства за подобно подпомагане, а ниската продуктивност и в бъдеще обрича на бедност земеделските производители и съответно ще доведе до намаляване броя на животните. Изразяваме скептицизъм за ролята на интерпрофесионалните организации за подобряване ситуацията на млекопроизводителите. В България млекопроизводството е силно раздробено и при това положение винаги ще бъдат подлагани на натиск от страна на преработвателите. Създаденият млечен борд е конкретен пример за това. Тази структура не допринесе с нищо за излизане на сектора от кризата", подчертават от СБАО.