Антракноза по лозата

Антракнозата по лозата се причинява от гъбата Gloeosporium ampelophagum. У нас е слабо разпространена. В по- големи размери се среша в лозя, разположени на ниски и влажни места и в години с много и продължителни валежи.

Антракнозата напада всички зелени части на лозата. Причинява депресии в растежа и силни повреди по гроздовете. По леторастите, особено по върховете, болестта образува малки, закръглени, слабо хлътнали, сиви петна. Те се разрастват и се сливат, като причиняват дълбоки повреди. При силно нападение леторастите се пречупват. Когато болестта нападне върховете на леторастите, растежът спира, върховете се усукват и засъхват. При някои петна кората се олющва, опадва и се открива черна овъглена дървесина.

По листата се появяват дребни (4-6 мм), неправилно закръглени кафяви петна, ограничени с тъмнокафяв до виолетово-кафяв венец. Често пъти повредената листна тъкан опадва и листата остават надупчени. Ако е заразена нерватурата, растежът на листата спира, петурата се деформира или разкъсва.

При заразяване на гроздовете младият завръз почернява и изсъхва. Ако заразяването е по-късно, по зърната се образуват закръглени, вдлъбнати петна със сивопепеляв център и червено-виолетов венец. Тъканите се втвърдяват и засъхват. Зърната спират растежа си и голяма част от тях се мумифицират. Узрялото грозде не се напада от болестта.

Паразитът презимува в повредите по леторастите и мумифицираните зърна. Болестта се развива силно при хладно и дъждовно време, при гъсто засаждане, едностранчиво азотно торене и резитба на кордони. От екологичните фактори с особено голямо значение за развитието на болестта е дъждът, който е необходим както за освобождаване на спорите, така и за тяхното разпространение и заразяване. Развитието на болестта обикновено се явява на огнища, около първично болните растения. Сухото и горещо време задържат развитието на инфекциозния процес. Сортовете на европейската лоза имат различна чувствителност. От отглежданите в нашата страна силно чувствителни са сортовете Болгар, Шасла доре, Аликант буше, Мискет александрийски и др. Малко по-устойчиви са Каберне совиньон, Ризлинг италиански, Сензо, Саперави и Пино.

Методи и средства за борба с антракнозата по лозата

Рано през пролетта, преди сокодвижението, да се изрязват и изгарят всички болни и заразени части на лозите. Да не се взема материал за размножаване - резници за калеми и подложкови резници, от болни лози. За ограничаване на антракнозата се препоръчват зимни пръскания с бордолезов разтвор - 2%. При сортове, които не се пръскат срещу мана, се провеждат вегетационни третирания, насочени специално срещу антракноза по лозата. Могат да се използват препаратите Дитан М-45  - 0,2%, Санкоцеб 80 ВП - 0,3%, Топсин М 70 ВП - 0,1%.

Първото пръскане на лозите се провежда, когато леторастите достигнат дължина 5-10 см или при оформянето на трети лист. В зависимост от честотата и продължителността на валежите по време на вегетацията се извършват от две до осем пръскания.