Каквото и да ти говорят, става дума за пари. Няма фраза, която да описва по-добре дебата за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) в България.  Не че разговорите в Брюксел са по-различни, но там вече са на финал, а у нас едва започват.

ОСП и преговорите за бюджета за 2021 г.

Ако Германия успее в преговорите с останалите държави-членки, след около две седмици на следващия Съвет на министрите (19 октомври), ще се договорят всички параметри на аграрната политика на Европа. От там нататък фините настройки ще се правят на много високо политическо ниво, където желанията на отделните страни няма да имат никакво значение. Това прогнозира анализаторът и експерт по аграрна политика Пламен Абровски* за Агри.БГ. 

За тези, които не следят дебата в Брюксел: така както беше договорена рамката на ОСП на европейско ниво, за съжаление, само ще затвърди сегашното статукво.

Това означава, че когато през 2023 г. започне прилагането на новите схеми и мерки за подпомагане, за огромната част от българските земеделски производители промяна няма да има! С изключение на новите екосхеми по директните плащания, всичко останало ще си бъде почти същото.

И понеже всичко ново плаши, експертите в аграрното министерство у нас започнаха отзад напред. Вместо да се види първо с какъв бюджет разполагаме, а чак тогава да се премине към обсъждането на потребности, нужди, схеми и мерки за подпомагане. По този начин фермерите ще видят с колко пари ще разполагат в следващия програмен период. Това обаче не се прави, защото тогава липсата на промяна ще стане лъсне.

Докато процесите по търсене на идеи текат, може да се използва времето за малко сметки, които условно може да наречем бакалски. Причината за това е, че разполагаме единствено с публичните данни в Аграрния доклад 2019 (допустими декари и животни). Тях ще наложим върху бюджета за 2023 г. Това ще даде насока на всеки един фермер да си направи извод какво би могъл да очаква.

Анализът ще е върху директните плащания, като за ПРСР ще разсъждаваме друг път.

В регламента за Стратегическите планове има само шест схеми:

  • основно подпомагане на доходите за устойчивост – сегашния СЕПП;
  • допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост – сегашното преразпределително плащане;
  • допълнителното подпомагане на доходите за млади земеделски стопани – добавка на хектар за млади фермери;
  • схеми за климата и околната среда – новите зелени мерки;
  • обвързаното с производството подпомагане на доходите – сегашната обвързана подкрепа;
  • специалното плащане за култура (памук) – идентично на сегашното.

Дотук разликата е единствено в новите екосхеми, които България трябва да измисли защото е задължена, но пък земеделските стопани не са длъжни да ги прилагат, ако не има харесват. И още една разлика – засега гарантиран бюджет за тези екосхеми няма. Германия предлага да се запази сегашния бюджет от 30%, затова ще използвам него като отправна точка.

Ще спомена и тавана – 200 000 лв. с приспадане на разходи за труд само на Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Понеже таванът в този вид няма да има ефект, ще отбележим следната сметка – за кампания 2019 ставката по СЕПП беше 19,45 лв. – таван ще се прилага само за стопанства над 10 000 декара. Като се добавят и разходите за труд (например -  6 работника по 1500 лв.) таванът ще обхваща стопанства над 15 500 декара.

За 2023 г., която ще е първата за новата ОСП, предвиденият бюджет е 793 215 670 евро. Бюджетът на България за кампания 2018 г., съгласно Приложение II от Регламент 1307/2013 г., е 794 759 000 евро. Сами сметнете разликата. Позоваваме се на 2018-а г., защото за нея има данни в последния Аграрен доклад.

За да изчислим бюджетите за всяка една от шестте схеми, ще започнем от тези, за които има определени гарантирани пари.

В проекта на Регламент за Стратегическите планове плащането за памука за 2023 г. ще е в размер на 2 509 615 евро или 4 908 380 лв. Бюджетът в Аграрен доклад 2019 за памук е  4 965 068 лв.

Обвързаната подкрепа, по думите на министър Танева, е договорена на 13% от годишния бюджет, което прави 103 118 037 евро или 201 681 351 лв. Бюджетът в Аграрен доклад 2019 за обвързаната подкрепа е 194 070 654 лева.

Обвързаната подкрепа за протеин в размер на 2% от годишния бюджет ще бъде  31 027 900 лв., като в Аграрен доклад 2019 за протеин са отделени 31 087 793 лв.

През 2018 г. бюджетът за преразпределителното плащане е бил в размер на 109 274 458 лв. Понеже плащането е годишно на декар, при ставка 13,75 лв.  като разделим бюджета на ставката се получава заявена площ в размер на 7 947 233 декара. За целите на изчислението на прогнозния бюджет, ще предположим, че този размер на подпомаганата площ ще се запази. В новия програмен период, както и в сегашния, всяка държава сама определя размера на първите хектари, както и ставката на подпомагане. Нека предположим, че размерът ще се запази на сегашните 300 декара.

В Проекта на Регламент за Стратегическите планове пише, че максималната ставка по това плащане може да бъде средният размер директно плащане. Той се изчислява като се разделят заявените декари на целия бюджет за съответната година. Това плащане е натоварено с големи очаквания от по-малките стопани. Затова ще предположим, че МЗХГ ще даде максимума. Това означава да разделим  1 551 395 004 лв. на заявените през кампания 2018 площи в размер на 37 968 304 декара. Ставката би трябвало да бъде 40,86 лв. При заявени 7 947 233 декара това ще означава бюджет в размер на 324 726 066 лв.

Бюджетът в Аграрен доклад 2019 за зелените директни плащания е бил в размер на 466 317 482 лв. При ставка на декар от 12,28 лв., това прави заявени 36 317 561 декара. Засега гарантиран бюджет за тази схема няма, но Германия настоява да се запазят сегашните 30 процента. Ако използваме тях със заявените през 2018 г. декари, се получава бюджет от  465 418 501 лв. със ставка 12,81 лв. на декар. Тук обаче има една особеност, която заслужава допълнително внимание.

На Съвета на министрите в Брюксел миналия месец Германия предложи плащането за екосхемите да не бъде само на хектар, а и на животинска единица. Това предложение на пръв поглед изглежда, че ще даде възможност българското животновъдство да бъде допълнително подпомогнато. Нека обаче видим какво казват цифрите.
Отново ще използваме данните от Аграрен доклад 2019. Там са посочени конкретните животни, които са получили подпомагане. За целите на сметките приемаме, че тези животни ще се запазят и през 2023 г. Бройката овце и кози е  1 187 675 животни. Бройката биволи и говеда е 573 547 животни. Съгласно българското законодателство бивол/говедо над 2 години е 1 животинска единица (ЖЕ). Биволи/говеда от 6 месеца до 2 години е 0,6 ЖЕ. Една коза/овца е 0,15 ЖЕ. Ако кажем, че само 1/3 от биволите/говедата са били под 2 години през кампания 2018, са подпомогнати 497 074 ЖЕ, формирани от биволи/говеда. По отношение на козите и овцете през кампания 2018 г. са подпомогнати 178 151 ЖЕ. Общо за кампания 2018 са подпомогнати 675 225 ЖЕ.
Сега нека предположим, че МЗХГ ще създаде екосхема, чрез която ще цели да подпомогне една ЖЕ с по 100 лв.  или 50 евро. Това ще формира бюджет в размер на 67 522 532 лв. или 34 523 722 евро. Общо 49 707 407 лв. за ЖЕ биволи/говеда и общо 17 815 125 за ЖЕ овце/кози. Съотнесено към глава животно означава по 86,67 лв. на крава/бивол и по 15 лв. на коза/овца.


Това обаче ще промени подпомагането по отношение на останалите екосхеми. Като се извадят от общия бюджет, парите за  животински единици остават 397 895 969 лв. Това ще е 10.42 лв./ декар за екосхеми или с около 1,80 лв. по-малко на декар.

Парите за младите земеделски стопани ще бъдат в размер на 2% от бюджета за 2023 г., което е 31 027 900 лв.

Като се съберат бюджетите на всички изброени по-горе схеми и се извадят от общия бюджет се получава бюджетът за СЕПП за 2023 г. При тези сметки СЕПП ще е в размер на 492 604 906 лв. Ако наложим тази цифра на подпомогнатите 37 968 304 декара  (Аграрен доклад 2019), се получава ставка от 12.97 лв./декар.

Това, пречупено през призмата на таваните, означава стопанство от 15 075 декара. Като добавим още 5 500 декара за 6-те работника, таванът ще се прилага само за стопанства над 20 000 декара.

 Това е един възможен вариант. Тези примерни бюджети можаха да бъдат изчислени още през 2018 г., когато Европейската комисия публикува проекта на Регламент за Стратегическите планове и да бъдат използване за отправна точка при дебата със земеделските стопани.

В крайна сметка, след като политиците не успяха или не пожелаха да използват дадената им възможност да формират дългосрочна визия за българското земеделие, можеха поне да договорят една справедлива в парично изражение ОСП, а не да гонят запазване на статуквото.

От определен момент нататък на земеделските стопани трябва да се говори истината, с реални данни и цифри, без да се търси конфликт между малки и големи или едни сектори срещу други, а да се види каква е реалността. Защото при липса на визия как трябва да изглежда българското земеделие след десет и повече години, остават само сметките кой колко пари да получи.

* Пламен Абровски е юрист, занимаващ се с европейското законодателство, свързано с прилагането на Общата селскостопанска политика на ЕС. В периода 2010-2015 г. е бил представител на Министерство на земеделието в постоянното представителство на Република България в Брюксел, с ресор ОСП и държавни помощи.