Десислава Танева: Държавните ниви ще отидат при малцина едри фермери и оператори извън земеделието

В края на миналата седмица от писмен отговор на земеделския министър Кирил Вътев до финансовия министър Асен Василев стана ясна идеята на финансовото министерство да се продадат 1/5 от държавните земи, за да влязат в хазната 340 млн. лева. 

В ресорната комисия по земеделие обаче изобщо не е стигала темата за продажба на държавни ниви. „При нас дебат по тази тема не се е състоял. Имаше дебат по Бюджет 2024 и изслушване на министъра на земеделието по много теми, които бяха поставени от различни групи земеделски стопани. В хода на това изслушване една от точките беше позицията на Министерството на земеделието по бюджета, защото в момента това предстои на Народното събрание, това е най-важната тема за предстоящата година – особено за земеделския сектор, тъй като подкрепата за него на практика е ключов фактор в тази ликвидна криза“, коментира председателят на Комисията по земеделие в Парламента Десислава Танева пред националното радио.

Именно от получените по-късно материали депутатите разбрали, че е имало и се води дебат между Министерството на финансите и Министерството на земеделието и храните по повод продажба на Държавен поземлен фонд и планиране на 340 млн. лв. приход в бюджет 2025 от тази продажба.

На това предложение от аграрното министерство са възразили. „В какъв окончателен вид ще се приеме бюджетът и дали тази тема е останала в бюджета, приет в петък от Министерския съвет, ще разберем идната седмица“, уточни още тя. 

В края на миналата седмица Танева написа във Фейсбук профила си: "Категорично възразявам срещу планираните в рамката на бюджета приходи от продажба на 1/5 от целия останал държавен поземлен фонд или близо 700 000 декара обработваема земеделска земя в размер на 340 млн лева".

В поста си тя коментира, че "купувачите няма да са земеделските производители, или може би 10-ина големи фермери биха могли да си го позволят, а опeртори с инвестиционна цел, които за пореден път ще вдигнат размера на исканите ренти".

Става дума за продажбата на близо 700 000 дка обработваема земеделска земя. Очакваните 340 млн. лв. би следвало да се получат, след като тези земи се търгуват и купувачи биха могли да бъдат хората, които имат поименни компенсационни бонове. 
Предвидено е плащането да става в съотношение 60:40. Това на практика означава 60% да се заплатят с поименни компенсаторни бонове, а 40% - кеш. 

Според Танева очакваните приходи са прогнозни, а получената сума може да бъде и по-висока.

"Предлагане на земеделска земя вече няма в България, пазарът е труден, конкуренцията е жестока. Едни такива активи като обеми все още най-много ги има държавата. Интерес би имало огромен и могат да влязат дори и повече пари от продажбата на този един фонд в бюджета". 

Сега държавата получава годишна рента от 90 млн. лв. 

"В земеделския сектор има различни направления и искания за това как трябва да се управлява този поземлен фонд и той също да бъде инструмент за подкрепа на уязвими сектори. В момента той се разпределя чрез търгове до достигната най-висока цена. За тези поземлени фондове имаме достигнати рекордни нива на цените на тези търгове. От няколко години тече този дебат - трябва ли да се играят тези търгове, но това е закон, това е публична собственост", каза още Танева. 

Поименните компенсаторни бонове са дадени на хора, които са имали право на земя без възможност за реална реституция. Те са законен инструмент, създаден за покупка на земя. 

Според Танева е възможно хора, които нямат общо със земеделие да си купят земеделски земи. В момента оценките са, че в различни лица има такива инструменти - в общ порядък около 400 млн. лв., отбеляза Десислава Танева като цитира данни на експерти. По думите й тези инвестиционни книжа са създадени с тази цел. 

Окончателният вид на Закона за държавния бюджет беше приет в петък, напомни депутатът.  

"Ще се запознаем с проекта и ще обсъдим темата. Тогава ще видим какви мерки трябва да вземем. Дебатът по тази тема предстои", каза още бившият земеделски министър.