Накратко: 


След като в предишния епизод разказахме какво развитие търпи пазара и каква е конкуренцията за пазарен дял, днес ще се спрем на това, кои са предвестниците за задаваща се промяна и за какво трябва да следим, за да не се чувстваме неподготвени.

Тъй като България не е от страните, които диктуват тенденциите на пазара, а по-скоро ги следва, логиката предполага да започнем от световната картина, да стесним кръга до регионалната и едва тогава да коментираме ситуацията на национално ниво.

Но събитията от последния месец ме провокират да обърна реда и да започна именно със случващото се в страната. 

Преди дни, клиент ми припомни за един мой анализ от 15 февруари (публикуван и в Агри.БГ) веднага след подписването на споразумението между правителство и протестиращи.

В него насочвах вниманието върху бъдещите рискове, които за съжаление след избухването на скандала с т.нар. „украинска помощ“ се превърнаха в новата реалност. 
И това е чудесен пример за днешната тема, тъй като към онзи момент със сигурност не съм разполагал с „кристална топка“, а съм се позовавал единствено на „малките“ неща, които могат да „обърнат колата“.

И така, всички помним протеста от началото на годината, помним как различни организации отиваха една след друга в Министерския съвет, всяка със своите искания и как в крайна сметка недоволството беше потушено с едно споразумение, подписано от някои, но касаещо всички.

Това, което липсва там е стандартната за всеки договор клауза за неизпълнение и неустойка. 

Това би било полезно, за да се отсеят добрите пожелания от реалните ангажименти. И ако това се беше случило тогава, то днес, когато датата настъпи, фермерите щяха да получат договореното, вместо да разчитат на поредната бъдеща дата, в случая 15 май.

В този дух на мисли, подписаното още тогава на „доверие“ споразумение предначерта и бъдещето развитие.

Толкова по темата България, нека да надникнем в Черноморския регион. 

Още в края на 2021 година, в годишен обзор и перспективи за зърнените пазари, наблегнах върху напрежението по остта Русия – Украйна и възможността то да прерасне във военен конфликт.

Индикаторите, които тогава подсказваха подобно развитие на ситуацията бяха курсът на японската йена и швейцарския франк. 

Знаем, че традиционно японската йена се смята за убежище в смутни времена, докато швейцарският франк се слави като трезор в период на пазарен стрес и нестабилност.

Друга тема, върху която често насочваме вниманието напоследък е потенциалното създаване на зърнена борса за страните от БРИКС. Това също трябва да се разглежда като един от важните индикатори, които ще определят бъдещето, тъй като идеята има потенциал да надхвърли зърното и да се превърне в глобален пазарен фактор за метали, горива и други суровини и продукти.

Неслучайно, ръководителят на Руския съюз на износителите на зърно Едуард Зернин, заяви в интервю за Ройтерс, че думата „борса“ се използва само за справка, тъй като Русия планира да създаде модерен, високотехнологичен цифров пазар. Очакванията са  зърнената борса на БРИКС да бъде технически готова до октомври 2024 г.

Путин вече нарече съществуващото ценообразуване на световния пазар на зърно несправедливо, като добави, че идеята за създаване на зърнена борса на БРИКС е добра и обеща да я осъществи на най-високо правителствено ниво.

Идеята за регулиране на цените на селскостопанските стоки изглежда привлекателна, но за тази цел БРИКС трябва да създаде не просто борса, а секторен съюз, подобен на  ОПЕК за световния пазар на петрол, каза Ярослав Лисоволик, ръководител на BRICS+ Analytics.

ОПЕК е група от страни производителки на петрол, създадени, за да регулират производството и да влияят върху цените на световния пазар на петрол. 

Икономистите често описват организацията като класически пример за картел - съюз, създаден, за да възпрепятства пазарната конкуренция. 

В Русия зърнената борса на БРИКС се разглежда като начин за оспорване на западния световен ред, точно както ОПЕК, създадена през 60-те години, оспори олигопола на англо-американските петролни компании.

На теория членовете на БРИКС имат достатъчен капацитет да станат аналози на ОПЕК. Но има една голяма подробност, докато ОПЕК е организация на износителите на петрол, повечето страни от БРИКС са нетни вносители на зърно. Само Русия и Бразилия представляват значителен дял от световния пазар на зърно и потенциално само те биха се възползвали от регулирането на цените.

Така, че тази борса следва да се разглежда, като част от нещо по-голямо. Ако тя привлече сериозни обеми зърно, това всъщност ще бъде тестов мост, свързващ възникващата търговска и валутна инфраструктура на БРИКС.

Идеята за създаване на борсата идва в момент на сближаване между членовете на блока, особено Русия и Китай.

През октомври 2023 г. Food Export Trade, руска фирма за износ на зърно, подписа договор на стойност 26 милиарда долара за доставка на Китай на 70 милиона тона зърно, бобови растения и маслодайни семена през следващите 12 години.

Съгласно това историческо споразумение Русия планира да разшири производството на зърно в Сибир, Урал и Далечния изток, слабо населени части на страната, където селското стопанство не е толкова развито, колкото в европейските региони. Страната почти изцяло ще продаде допълнителните количества на Китай.

Идеята за продажба на зърно на чуждестранни клиенти за рубли зрее в руските държавни служби от известно време. С помощта на БРИКС това може да стане реалност. По време на правителствено заседание Елвира Набилина, ръководител на руската централна банка, разкри, че делът на транзакциите между Русия и страните-членки в БРИКС, извършвани в национални валути, се е утроил, достигайки 85%.

Много анализатори смятат, че отношенията между Китай и западните страни до голяма степен ще определят бъдещето на проекти като зърнената борса на БРИКС.

Общото мнение е, че световната икономика постепенно се разделя на два региона. Ключовите играчи са Китай и Съединените щати, които имат големи търговски партньори около себе си. Според експерти, в този дву- полюсен модел Съединените щати няма да могат да влияят на световния пазар на зърно, както преди.

Надигащото се търговско напрежение между западните страни и Китай може да накара последния да проучи по-активно възможностите за задълбочаване на връзките с други нововъзникващи икономики. 

В този контекст, резултатът от президентските избори в САЩ през 2024 г. ще играе важна роля, тъй като републиканският кандидат, бившият президент Доналд Тръмп, се стреми да ескалира търговския конфликт, като наложи 50% мита върху китайския внос.

Неусетно, от Черноморския регион прескочихме и към световната сцена, но спазвайки тона на зададената тема ще посоча и друг индикатор, подсказващ за бъдещи промени. Това е златото.

Повишените покупки от централната банка, войните в Близкия Изток и Украйна, очакванията за намаляване на лихвените проценти в САЩ и бумът на купуване от Китай предизвикаха перфектна буря за златото, което достигна рекордните 2431,29 долара за тройунция към 12 април, добавяйки повече от 250 долара към цената досега през този година. А последните прогнози са то да продължи да се покачва през годината.

Златото, което в миналото е известно със своята стабилност като предпочитан инструмент срещу геополитически и икономически рискове, процъфтява в среда с ниски лихвени проценти. Така, че имайки предвид последните прогнози, лесно можем да направим една обоснована хипотеза какво ще бъде поведението на ЕЦБ и ФЕД по отношение на лихвените проценти в близко бъдеще.

За съжаление и днес времето изтече бързо и не можахме  да се спрем по-подробно върху един друг индикатор, който със сигурност има потенциал да преначертае световната зърнена карта, а именно Северния морски път. 

Той ще бъде предмет на някое от следващите ни предавания и ще даде много интересни отговори на въпроси, като: „Защо беше толкова важно приемането на Швеция и Финландия в НАТО?“ или „Кой държи ключа на световната дигитална сигурност?“ и как всичко това има връзка със зърното.

 Вижте плейлист в YouTube с „Динамиката на зърнените борси“ на Боян Иванов, създадена специално за Agri.bg.