Да се увеличи количеството на млякото, както настояват от Министерството на земеделието според предложените промени в Стратегическия план, е само върхът на айсберга. 

Четете още: Модулираната ставка в говедовъдството се запазва

 

Всеки литър мляко се получава от определено количество храна, тя се добива разбира се от земята, но в момента животновъдите страдат от системен недостиг на земя, защото на този „свободен“ пазар, скотовъдите отдавна са изхвърлени, алармираха в Агри.БГ животновъди, притеснени от представените в Комисията по земеделие промени. 

Животновъдите се нуждаят от още площи за ползване, за да си вържат фуражния баланс, да си направят фуражни планове за години напред и да се подготвят за производството на мляко. Остава обаче отворен въпросът – от къде да се вземе допълнителният фураж, необходим за увеличаване на млеконадоя. 

Едно от решенията е останалата към момента свободна земя от общинския и държавния поземлен фонд да се дава само на животновъди с недостиг на пасища, настоява читател на Агри.БГ.

Освен това той предлага да се организира пазар на грубите фуражи – сено от тревни смески, грах, овес, детелини, есперзета, люцерна, чисто ливадно сено и слама.

„Във всеки общински град да има някъде складове за тревен фураж, откъдето хората да могат да си купуват при нужда. Ако се падне някоя зима по-тежка и сурова – хората нямат откъде да напазаруват недостигащото им сено. Каквото си се запасил – това е“, споделя животновъдът. 

„Както от нас искат мляко, нека така арендаторите да отчитат и продават сено, вместо да минават с мулчерите. В този случай ползите са много – повече произведено мляко, повече животни ще са нахранени и не е за пренебрегване екологичният момент - ливадата се коси, тя не се мулчира. Това е стара традиционна практика и от нея се добива сено. Пасищата пък се пасат от животни, също не се мулчират. Малко да се върнем към старите практики“, каза нашият читател. 

 Вижте програмата на Националното животновъдно изложение в Сливен за 2023 г.


За целта е необходимо да балират растителните отпадъци и да ги предложат за продажба. Според животновъдите в този случай ще има от къде да си купят допълнително фуражи, а и очакванията им са цената малко да падне. 

„Трудно е да си малък животновъд, категоричен е нашият читател. Това е най-мъчителният бранш, ние освен нескончаемата основна работа по стопанството, водим дневници, понякога сме ветеринари, друг път счетоводители. В момента непрекъснато се задават към нас нови изисквания и затруднения“, споделят той.

Дори с 5% да се иска увеличение при добива на мляко, остава проблемът, че то няма къде да се продаде. Освен това покупателните възможности на хората са на санитарно ниско ниво  – всеки гледа да купи на промоция в големите хипермаркети.