Животновъди обсъждат приетата наредба за млечните продукти

Наредбата за изискванията към млечните продукти продължава да разбунва духовете на родните животновъди – на хората, които с цената на недоспиване и недоимък гледат добитъка за едното мляко – суровината, от която дори японците проумяха, че се произвежда истинско мляко, сирене, кашкавал. В Родината на киселото млякото обаче, ситуацията е съвсем различна.

Днес, 7 юни, в Стара Загора трябва да се съберат животновъди от цялото страна. На въпрос кой е организатор и кои браншови организации се събират фермерите бяха остри: От всички организации, истински животновъди. Твърдят, че когато някой прозре обединение на фермерите намира начин да ги разедини, затова залагат на истинския дух на животновъда и на това поне част от тях да се обединят.

Сред темите, които ще бъдат повдигнати днес, е питат ли преработвателите стопаните с какво хранят животните като от тях се изисква определено качество на произведеното мляко. И като продадат млякото си на Х-преработвател, кой ще проследи колко палмово(или друго растително) масло е добавил той в млечните продукти, които произвежда. Решенията от днешното събиране ще бъдат оформени в предложения до МЗХ и правителството.

На срещата се очаква фермерите отново да обсъдят приетата вече наредба за специфичните изисквания на млечните продукти. В последният и вариант, тя напрактика постанови, че всеки производител на млечни продукти може да използва и растителни, и животински продукти, стига да уведоми съответната агенция – тоест, ако информира териториалната структура на БАБХ, всеки производетл може да пусне на пазара мляко/сирене/кашкавал с или без мляко.

Новата наредба е в защита на интересите на българските потребители, твърдят официално от аграрното министерство. Сам Министър Найденов заяви, че с нея е постигнат консенсус между производители и преработватели, в защита на потребителя и неговите покупателни възможности, като министърът призова потребителите да избират качествената българска продукция.

Редица животновъди обаче, са категорични, че въпросният нормативен акт е „законово облечено беззаконие за големите мандри” и „обреченост за българското животновъдство”.

Според част от животновъдите, предложението производителите да бъдат разделени на 3 групи – според типа на производството си – продукти само от мляко, такива със заместители и продукти от смесен тип, за които ще се получава квота за производство на продукти с растителни мазнини веднъж на шест месеца, има една цел – прилагането на регламента да се протака и според тях може изобщо да не се стигне до шестмесечно ограничение.

Системата „вълкът сит и агнето цяло” едва ли ще сработи, казват, още фермерите, защото с наредбата единствено се узаконява производството на „млечни” продукти от големите, при това със знанието и съгласието на държавата. От Плевенската асоциация на млекопроизводителите, например, питат: кой потребител като си купи килограм сирене ще тръгне да го изследва (бел. авт. – най-близките лаборатории са в Габрово и Враца) има или няма растителни мазнини?

Никога досега не се е случвало да ни питат на каква цена да ни изкупуват стоката, категорични са фермерите. Винаги е имало и ще има картелно споразумение между големите преработватели, а ние няма как да защитим продукцията си, считат те. Дават веднага пример – килограм смеска струва от 55 до 70 стотинки за килограм, а литър мляко – от 35 до 40, максимум 50 стотинки за литър в Плевенския регион. Тоест, вместо европейската норма с един литър мляко да се купят 2 кг фураж, фермерите с литър мляко и кило фураж за добитъка не могат да купят.

В същото време, изкупната цена на суровото мляко е за поредна година скандално ниска. Различна е за различните региони на страната. В Плевенско, например, сега изкупната цена на млякото е от 30 до 45 стотинки за литър. Максимумът за този регион е 50 ст./л. В други региони изкупната цена стига до най-много до 65 стотинки за литър.

Който си произвежда от мляко, си го прави, който прави далавери – няма да спре, е еднозначният коментар на животновъдите. Краварите пресмятат – кой и как ще контролира прилагането на наредбата като в България има над 250 законно работещи мандри и още наполовина толкова, които са в сивия сектор? В същото време има не повече от 500-600 души в системата на БАБХ в цялата страна?

На път сме да станем следващият стандарт „Стара планина”, който вече почти не се прилага от произвотилете казват от плевенската асоциация на млекопроизводителите.

Въпреки всичко животновъдите казват, че ще продължат да се борят. Само дето не е ясно как, защото самите фермери признават, че в момента, в който се обединят, намира се кой и как да ги разедини. А дали Наредбата за изискванията към млечните продукти ще сработи и ще е в полза на българското животновъдсто или ще е поредната, която вместо да изписва вежди – вади очи, очите на българското животновъдство ще разберем през есентта, когато се очаква тя да влезе в действие.