Изискванията към земеделците стават все по-големи, но алтернативни и ефективни препарати за растителна защита (ПРЗ) специално в зеленчукопроизводството все още липсват.

Според Иван Кабуров, който от години стопанисва модерна оранжерия, но отглежда и зеленчуци на открито, този проблем се засилва, защото пазарът става все по-взискателен, а в същото време у нас секторът е лишен от достатъчно и ефикасни ПРЗ.

Той самият инвестира в повишаване на качеството на продукцията си и успява да я реализира в големи търговски вериги. Притежава GlobalGAP сертификат, спазва изискванията и изследва зеленчуците си за наличието на стотици видове пестициди. Радетел е на философията за по-чиста храна и околна среда, само че:

„Има много неприятели по зеле, чушки, патладжани, краставици…, но няма с какво да се третират. Реално на полето пръскаме с биологични препарати, които имат по-слабо действие. Налични са само 2-3 препарата, с които може да се оперира в зеленчуците. След прибиране на реколтата правим проби и анализи, защото не трябва да имаме остатъчни пестициди, длъжни сме да спазваме европейските изисквания”, обяснява производителят.

При липсата на ефикасен препарат обаче, ако се изпусне едно-две пръскания и излезе нощенка, някоя въшка или друг вредител, това сваля качеството и търговския вид, а оттам и продажбата на добра цена. Тоест не е достатъчно да си изряден с изискванията, трябва ти и качествена борба с неприятелите и болестите.

Иван Кабуров: Ние изповядваме производството на качествена храна, но не е достатъчно само фермерът или потребителят да иска това, нужна е политика, стимулираща този процес.

Питаме се какъв е проблемът, та има много малко регистрирани препарати за зеле например. Българската агенция по безопасност на храните е компетентен и координиращ национален орган по смисъла на чл. 75, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита. Процедурите по разрешаването на нов препарат не са лесни, но когато пазарът за тях е малък, става съвсем сложно.

„Големите фирми не искат да регистрират препарати, тъй като процедурата е сложна и скъпа, затова от бизнес гледна точка е оправдано това да се случва само за препарати за зърнено-житни, където има продажби на повече количества. За да се пусне нов продукт на пазара се изискват няколко години изследвания и ред процедури.

Като има малко патладжан, чушки и прочее фирмата не може да си избие вложеното по пускането на нов препарат на пазара, по добре да пусне такъв за рапица. Зеленчуците са по-малко и затова няма достатъчно препарати на пазара, а така производството се усложнява още повече”, коментира земеделецът.

Да де, но ако зеленчукопроизводителите продължават да са подложени на подобни и други изпитания, то зеленчуците ще стават все по-малко и така… омагьосан кръг. Всъщност през годините редица фермери от сектор „Плодове и зеленчуци” са се оплаквали, че липсват достатъчно ПРЗ на пазара или, че препарат, ефикасен за една култура, е позволен, но за друга. Явно има още много какво да се работи в тази посока.