Фокусът върху политиката за овладяване на климатичните промени в бюджета на ЕС лежи в предложението за Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014-2020 г. С това идеята за опазване на природата, консуматорска политика и основни права бе тласната напред. В по-скорошното предложение за МФР за периода 2021-2027, от май 2018 г., Комисията предложи, в съответствие с Парижкото споразумение и в духа на целите на ООН за устойчиво развитие, постигането на по-амбициозни цели, за да може зелената политика да обхване всички програми в ЕС. Конкретно се посочва, че 25% от разходите на ЕС трябва да допринасят за постигането на климатични цели.

Матюс: Селското стопанство в европейската Зелена сделка

За да може да проследи използването на средствата за зелена политика, Комисията има намерение да използва вече съществуваща методология, наречена „Rio markers“. Те са разработени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) и се използват за три категории: климатично релевантни (100%), в голяма степен климатично релевантни (40%) и климатично нерелевантни (0%), но не изключват използването на по-прецизни методологии, когато е необходимо.

През 2016 г. Европейската сметна палата (ECA) оцени начина, по който се проследява харченето на средства за климатично релевантни проекти в бюджета на ЕС. В своите забележи по адрес на климатичните маркери на Европейския земеделски гаранционен фонд ECA пише, че маркерите, свързани със зелените плащания, справедливо отразяват климатичната обвързаност на трите фермерски практики. За кръстосаното съответствие оттам казаха, че има липса на адекватно удостоверяване. ECA разработи алтернативна матрица, където маркерите се прилагат на измервателно ниво, отколкото по приоритет или специфична сфера. Използвайки този алтернативен подход, тя изчисли, че финансирането на климатично свързани дейности от Европейския земеделски гаранционен фонд трябва да бъде орязано с 42%.

Размишлявайки върху практиките на Комисията до този момент, експертът по европейска земеделска политика Алън Матюс прави няколко заключения и дава препоръки.

В момента Европейската зелена сделка е основният приоритет за Комисията. Според Матюс постигането на нетни нулеви емисии в ЕС до 2050 г. ще провокира значителна икономическа дислокация. То ще изисква немалко допълнителни инвестиции през следващите десетилетия. Ако по-голямата от необходимите инвестиции бъдат поети от частния сектор (стимулиран от покачващата се цена на въглерода), бюджетът на ЕС може да допринесе директно, посредством собствените си приоритети за разпределение на финансирането, както и с използването на допълнителни частни инвестиции.

В плановете на Комисията да мобилизира 1 трлн. евро през следващите 10 години (предвидени за зелен преход) - 40% от бюджета е заделен за ОСП. За да се случи това, тя предлага тези 40% да бъдат похарчени за разходи, които са свързани с климата. За целта се използват климатични маркери. Анализи показват, че климатичните маркери, които Комисията предлага да се приложат, значително преувеличават климатичния характер на разходите по ОСП. Поставена е под въпрос правдоподобността на финансирането на Европейската Зелена сделка.

Според експерта Алън Матюс има начини, по които предложението на Комисията трябва да бъде променено. Някои от тях са по-радикални и дори по-трудни за прилагане в краткосрочен план.

•    Когато една мярка се очаква да има климатичен ефект, в идеалния случай очакваният резултат трябва да бъде конкретизиран. А когато е възможно и изчислен. Количественото изразяване е по-релевантно към мерките, които са адресирани към по-скоро смекчаване, отколкото към адаптиране. Дори и тук ще бъде трудно да се преценят крайните резултати предварително  и още по-трудно да се оцени дали са постигнати.  В изготвянето на своите климатични планове страните членки трябва да покажат как смятат да постигнат своите цели за смекчаване на изменението на климата в своите Национални енергийни и климатични планове. Калкулирането на смекчаващия ефект на всяка една мярка по ОСП ще бъде важен елемент тук.

•    Комисията не успя да осигури обяснение защо завишената условност, обвързана с подпомагането на доходите спада към климатичен маркер 40%. Формален е аргументът, че някои от условията може да намалят емисиите или да подобряват устойчивостта, маркер 0% е покрит, затова следващата стъпка е 40%. Ако Комисията наистина иска да стимулира витални стъпки в зеления преход в селското стопанство, метриката е важна и трябва да отразява реалното въздействие върху земята. Трудно се разбeре защо производител на царевичен силаж за фураж, който използва традиционни химикали и торове в производството, допринася за постигането на климатичните цели с коефициент 40%.

•    Едно от възможните решения е да измери климатичният ефект на изискванията за завишена условност за различни фермерски системи, типове почви и климатични зони в целия ЕС.

Матюс дава пример с конкретна цена на въглеродните емисии. Например, 35 евро на тон, която с времето може да се увеличи. По-субективен подход трябва да бъде използват за определяне на ползите от по-голямата климатична устойчивост. Мерките, които са част от законовите изисквания, трябва да бъдат игнорирани, доколкото само практики, стимулирани от средствата по ОСП, са релевантни. Обединяването на всички цели на ЕС ще създаде една обща представа за климатичните действия, които след това може да бъдат съотнесени с директните плащания, за да се направи първоначалното разпределение.

•    Трябва да бъдат предложени отстъпки, които да отразят факта, че климатичните ползи от директните плащания са били постигнати през годината, в които плащанията са били направени, и ще изискват още плащания година след година, за да бъдат устойчиви. Това е различно от обичайното инвестиране. Матюс дава пример с прехода от използването на твърдо гориво към биомаса или газ, където еднократна инвестиция води до трайно намаляване на емисиите. Предвидено е да бъдат инвестирани 1 трлн. евро, но част от промените (може би повечето), стимулирани от ОСП, не са инвестиции, а просто (временни) промени в практиките, които лесно може да бъдат върнати на дневен ред, ако плащанията бъдат спрени.

•    Трябва да се помисли върху плащанията по ОСП, които водят до негативни последици върху климата. Матюс дава пример с обвързаните плащания за гледане на животни или пък инвестиционната подкрепа за неустойчиви напоителни практики.

 

Вижте още:

Позиция: Зелените плащания се опорочават

Предложение: По-голяма гъвкавост за зелените мерки в земеделието

ДФЗ преведе над 450 млн. лева за зелени плащания за Кампания 2018

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg.