Алън Матюс е един от най-добре запознатите със земеделската политика на ЕС експерти. Той редовно анализира политиката на ЕС и следи изкъсо Общата селскостопанска политика (ОСП). В интервю за Arc2020, Матюс говори за последните препоръки на Комисията и евентуалните клопки.

Алън Матюс: Новата ОСП ще се нуждае от преходен период

В процес сме на дефиниране на новата ОСП. Ще бъде ли достатъчно радикална тя за предизвикателствата, пред които сме изправени?

Алън Матюс: Трябва да погледнем две неща: предложението на Комисията само по себе си и какво се случва в действителност. Визията е потенциално позитивна. Ние определено достигнахме до края на онази обща политика, където правилата се определят на ниво Брюксел. Просто този подход не пасва на различните агро-екологични земеделски структури в цяла Европа. Даването на гъвкавост на страните членки да определят сами своите политики, за да се постигнат общите цели, е правилният подход.

Забавянето при вземането на решения за ОСП означава, че разполагаме с поне 1 година преди новата ОСП да бъде готова. Жалко, тъй като ние имаме нужда от нови мерки, по които фермерите да участват. През преходната година страните членки може да използват фондовете, но само по съществуващите вече мерки, не могат да включват нови.

В момента не разполагаме с централизирана база данни, за да знаме на какъв етап са стигнали страните членки в този процес и планиране. Повечето може да са приключили със swot анализа си, но той е твърде клиширан и не дава индикации за приоритети. Следващата стъпка са специфичните цели и конкретният процес на планиране. Не знаем докъде са стигнали страните членки. Т.е. не знаем, дали страховете от отстъпление, няма да се оправдаят.

Налице са тревоги, че системата за управление, която Комисията предложи, не е достатъчно силна: ще е способна ли тя да гарантира, че страните, които не споделят позицията на Комисията от нуждата от по-силен фокус върху екологичните и климатични действия, няма да отстъпят? Има достатъчно много страни членки, при които ако не се действа със силна ръка, те просто ще раздадат парите по ОСП на фермерите без реални условия и без конкретна таргетирана промяна в поведението на същите тези фермери. Това трябва да направим. Трябва да използваме по-ефективно финансирането, за да помогнем на фермерите да направят прехода към по-щадящи за околната среда практики.

От полза ли е завишената условност тук?

Алън Матюс: Завишената условност е по-скоро обединение на условията, свързани с еко-схемите и кръстосаното съответствие. Така че, няма нищо ново в завишената условност, като изключим това, че парите, които един фермер може да получи, ще бъдат по-малко: независимо каква ще е промяната в бюджета на ОСП, ако има еко-схема, която трябва да бъде финансирана по Първи стълб, това ще означава, че фермерите ще трябва да направят нещо повече от просто завишена условност. Последната е от полза, но тя не вдига летвата от това, което сме днес.

Какво мислите за еко-схемите, които трябва да бъдат част от Първи стълб?

Алън Матюс: Не съм сигурен, че съм им фен. Дали не е втори опит да се увеличи бюджетът на Втори стълб? Сякаш запазваме размера на бюджета за Първи стълб, но ще го направим, за да може страните членки да харчат част от парите за неща, които са във Втори стълб.

Голямата разлика, в която някои виждат важен стимул, е, че плащанията, които могат да се правят, не са ограничени в еко-схемата до пропуснати доходи или направени разходи.

Много хора виждат в това начин да развият предоставянето на услуги в сферата на екосистемите като платена дейност във фермите. Сега еко-схемата няма да бъде просто нещо, което правиш, за да покриеш разходите си. Тя може да бъде източник на приходи. Размерът на плащането може да бъде по-висок от този по Втори стълб.

Разликата, която аз виждам, ако нямаш ориентир, какъвто имаш при схемите по Втори стълб, е, че не знаеш кои дейности отговарят на условията за плащане. Тогава възниква риск да се получи това, което виждаме при зелените плащания.

Става дума за големи суми, предоставяни при конкретни условия. Опасността за еко-схемите е, че няма да има връзка между това какво е платено на фермера и какви услуги е предоставил.  

Това изглежда, че ще бъде част от новата ОСП. Затова е възможно да бъдат направени тестове. Еко-схемите вероятно ще привлекат нови фермери, които нямат интерес към схемите по Втори стълб. Много от земеделските производители, които се занимават с интензивно земеделие, все още не са открили ползата от тях.

Бихте ли искали да видите схема за биологично земеделие, финансирана като еко-схема?

Алън Матюс: Проблемът тук е, че Първи стълб предлага само едногодишно плащане. Ако нямаш задължението да плащаш за по-дълъг период – 5 или 6 години, съществува риск, че една година ще получиш пари, а на другата – не. Тази специфика на плащането не е идеална за агроекологичните схеми.

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg.