ЯбълкаЯбълката (Malus domestica) е дърво, което достига височина до 10 м, а в редки случаи и повече, с диаметър на стъблото до 60 см и ширина на короната до 10-12 м., а понякога и повече. Короната на ябълката е най-често кълбовидна, разклонена, рядко пирамидална. Леторастите са мъхнати или голи, лъскави, с лещанки. Листата са с напилени краища, понякога от долната страна мъхести. Кореновата система е силно разклонена. Достига на дълбочина 0,75 до 1 м, а понякога и повече. Разклоненията на корените се разпростират по-нашироко, отколкото короната.

При застаряването старата кора се напуква и се лющи на неправилни фигури. В овощните насаждения продължителността на живота й е 50-60 години, а в естествените находища киселиците живеят и над 80-100 години.

Ябълковите сортове са самобезплодни (самостерилни), т.е. не могат да завържат плод, когато се опрашат с прашец от един и същ сорт. Затова когато се създава ябълково насаждение, то трябва да бъде поне от два сорта ябълки. Между сортовете обаче има и добри, и лоши опрашвачи. Ето защо, ако един от сортовете е лош опрашвач, трябва да се засади и трети сорт, за да се осигури пълно опрашване.

При нашите климатични условия ябълката издържа без особени повреди и на най-силните застудявания. Има някои сортове, които са по-чувствителни, но измръзване на цели дървета има само там, където за ябълковите насаждения не се полагат никакви грижи. При по-влажния климат на Централна и Западна Европа ябълката е по-чувствителна на застудяване.

За нашата страна ябълката има много голямо стопанско значение. Тя е един от най-разпространените и най-ценни овощни видове за страните с умерен климат. Голямото стопанско значение на ябълката е резултат на нейните биологични и стопански особености.

Плодовете на ябълката са много вкусни. Те съдържат захари, киселини, минерални соли и витамини, които са извънредно ценни за организма на човека и особено ценна диетична храна при стомашни, чревни и други заболявания. Голямото разнообразие на сортовете, които зреят от средата на юли чак до късна есен.

Ябълковият плод издържа на дълъг транспорт, за което не са пригодни плодовете на другите (семкови, костилкови и ягодоплодни) овощни видове. Освен това той е ценен и за промишленото производство като суровина за получаване на плодови сокове, конфитюри, желета, ябълкови вина, ракии и др.

За родина на ябълката се считат Северозападните Хималаи. Оттам тя е разпространена из целия свят. Разпространението й в Европа е вървяло от изток към запад. В Америка и Австралия е пренесена от европейските преселници. Разпространена е главно в страните с умерен и по-хладен климат.

Ябълки са намерени в Швейцария, на мястото, където е имало наколни жилища, в Египет - при разкопки на строежи отпреди 5000 години. За ябълката се говори в митологичните легенди от древността. Въобще ябълката е най-старият овощен вид.

В Гърция ябълката е отглеждана като културно растение около 400 години преди нашата ера. Културата на ябълката през средните векове запада, като по това време тя е била запазена само в градините на феодалите. През 17 век са описани над 60 сорта ябълки, някои от които са запазени и досега.

В България ябълката се отглежда много отдавна. Още Климент Охридски е учил учениците си как да облагородяват овощните дървета. През време на турското робство (XVII в.) турският пътешественик Евелия Челеби дава сведения за цветущо овощарство в Кюстендилско, а също и за високите качества на българските ябълки.

Най-подходящи за ябълката са дълбоките песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи почви. Тя се развива и на по-тежки почви, но при по-добра обработка, за да се подобри проветривостта им. В льосови почви се развива, при условие, че ще се напоява по-често. В песъчливи и чакълести почви не успява, освен ако те се торят и напояват редовно и изобилно.

Важно условие за успешното развитие на ябълката е състоянието на почвата. Места със силно уплътнена подпочва не са пригодни за отглеждане на ябълката. Тя е също така силно чувствителна към влагата в почвата. За нея не са пригодни както много сухите, така и много влажните и студени почви. Места, където подпочвената вода е на по-малко от 1 до 1,5 м под повърхността на почвата, не са пригодни за отглеждане на ябълката. Краткотрайното заливане на ябълковите насаждения обаче не се отразява вредно върху развитието им.

Ябълката изисква по-прохладен климат и годишни валежи от 800 до 1200 л на квадратен метър. Тъй като валежите в нашата страна са по-малко, налага се ябълката да се отглежда на поливни площи. У нас границата на успешното развитие на ябълката, при която има стопанска изгода от отглеждането й, е 1200 м над морското равнище.