Датски учени възнамеряват да изследват дали следите от глифозат във фуража влияят върху здравето и плодовитостта на прасетата и пилетата, съобщава pigprogress.net.

Чака се лек ръст в производството на рапица

В началото на тази година Мартин Танг Сьоренсен, старши учен в университета Охус, Дания, ще започне мащабен изследователски проект, за да открие отговора на въпроса. Проектът ще приключи през юли 2020 г.

Ключовият въпрос е дали следите от глифозат, който е част от хербицидите, използвани във фуража за животни, може да се отрази върху здравето и продовитостта им.

Към днешна дата знаем за глифозата, че представлява ефикасно средство за борба с плевелите. Когато активната му съставка за първи път е използвана в селскостопанската работа през 1974 г., той е служил за контролиране на плевелите.



След време глифозатът започва да се използва по време на същинското отглеждане на култури, като има случаи, в които растенията са генетично модифицирани, за да бъдат толерантни към него. Пример за това е генетично модифицираната соя.

Това ново приложение на хербицида води до оставянето на следи от него във фуража за животни.

Освен като средство за контролиране на плевелите, глифозатът е патентован като широкоспектърен антибиотик, който се бори с различни бактерии и микроорганизми. В допълнение той притежава способността да се свързва с минералите.

Влияние върху състава на бактериалните популации

Предвид способността на глифозата да влияе върху определени микроорганизми, трябва да бъде изследван ефектът му върху състава на бактериалните популации в червата на селскостопанските животни, казва Сьоренсен.



Той допълва, че този хербицид притежава свойството да се свързва с металите и минералите, включително някои есенциални микроминерали. Именно поради това трябва да бъде изследван ефекта му върху здравето и плодовитостта.

Ефектът от следите от глифозат върху прасенцата

Въпросът за потенциалния ефект на глифозата върху здравословното състояние на селскостопанските животни е все по-актуален в наши дни, имайки предвид становищата на фермери, които свързват появата на състояния, наподобяващи диария, при пилетата и прасенцата с използването на генетично модифицирана соя във фуража.

Сьоренсен смята, че си заслужава тези подозрения да бъдат научно доказани.

Стомашно-чревните микроорганизми в прасетата

Една от основните задачи пред екипа на Сьоренсен ще бъде въпросът за ефекта от глифозата върху микроорганизмите в стомаха и червата на прасетата и пилетата и възможните вторични ефекти върху здравето и плодородието им.



Като начало учените ще изследват прасенца и кокошки носачки. В зависимост от получените резултати в хода на тестванията е възможно да започне проследяване и на ефектите при говедата.