Датски учени възнамеряват да изследват дали следите от глифозат във фуража влияят върху здравето и плодовитостта на прасетата и пилетата, съобщава pigprogress.net.
Чака се лек ръст в производството на рапица
В началото на тази година Мартин Танг Сьоренсен, старши учен в университета Охус, Дания, ще започне мащабен изследователски проект, за да открие отговора на въпроса. Проектът ще приключи през юли 2020 г.
Ключовият въпрос е дали следите от глифозат, който е част от хербицидите, използвани във фуража за животни, може да се отрази върху здравето и продовитостта им.
Към днешна дата знаем за глифозата, че представлява ефикасно средство за борба с плевелите. Когато активната му съставка за първи път е използвана в селскостопанската работа през 1974 г., той е служил за контролиране на плевелите.
След време глифозатът започва да се използва по време на същинското отглеждане на култури, като има случаи, в които растенията са генетично модифицирани, за да бъдат толерантни към него. Пример за това е генетично модифицираната соя.
Това ново приложение на хербицида води до оставянето на следи от него във фуража за животни.
Освен като средство за контролиране на плевелите, глифозатът е патентован като широкоспектърен антибиотик, който се бори с различни бактерии и микроорганизми. В допълнение той притежава способността да се свързва с минералите.
Влияние върху състава на бактериалните популации
Предвид способността на глифозата да влияе върху определени микроорганизми, трябва да бъде изследван ефектът му върху състава на бактериалните популации в червата на селскостопанските животни, казва Сьоренсен.
Той допълва, че този хербицид притежава свойството да се свързва с металите и минералите, включително някои есенциални микроминерали. Именно поради това трябва да бъде изследван ефекта му върху здравето и плодовитостта.
Ефектът от следите от глифозат върху прасенцата
Въпросът за потенциалния ефект на глифозата върху здравословното състояние на селскостопанските животни е все по-актуален в наши дни, имайки предвид становищата на фермери, които свързват появата на състояния, наподобяващи диария, при пилетата и прасенцата с използването на генетично модифицирана соя във фуража.
Сьоренсен смята, че си заслужава тези подозрения да бъдат научно доказани.
Стомашно-чревните микроорганизми в прасетата
Една от основните задачи пред екипа на Сьоренсен ще бъде въпросът за ефекта от глифозата върху микроорганизмите в стомаха и червата на прасетата и пилетата и възможните вторични ефекти върху здравето и плодородието им.
Като начало учените ще изследват прасенца и кокошки носачки. В зависимост от получените резултати в хода на тестванията е възможно да започне проследяване и на ефектите при говедата.
0 КОМЕНТАРА