ВишнаВишната (Prunus Cerasus L.) е дърво, достигащо на височина до 10 м. Короната обикновено е кълбовидна, понякога широко разклонена с прави или увиснали клони.

Кореновата система на вишната се разполага сравнително по-плитко в почвата, отколкото тази на черешата. Главната маса от корените прониква на дълбочина около 0,6-1 м. Встрани корените се разпростират значително извън пределите на короната. Корените образуват множество издънки.

Листата са обратно яйцевидни, дребно назъбени, понякога двойно напилени. Цветовете са бели. Плодовете са сърцевидни или плоско кълбовидни, светло- или тъмночервени; месото е тъмночервено с боядисващ червено сок или бледожълто с безцветен сок, нежно, кисело, понякога стипчиво. Костилката се отделя или не се отделя от месото.

Вишната започва да дава плодове рано - 3-та до 5-та година след засаждането; плодоноси много добре и редовно. Продължителността на живота на вишната е около 25-35 години, а отделни дървета достигат и на по-голяма възраст. Плодовете узряват малко по-късно от тези на черешата.

Вишневите дървета са сравнително доста студоустойчиви и сухоустоичиви, по-малко се нападат от болести и неприятели.

Някои сортове вишни са самобезплодни, а други - самоплодни. Първите трябва да се засаждат винаги в смесени вишневи насаждения, а самоплодни сортове вишни могат и самостоятелно.

Вишната има същото стопанско значение, както и черешата. В плодопреработвателната индустрия вишневите плодове се ценят по-добре от тези на черешата.

Произходът на вишната не е изяснен. Предполага се, че обикновената вишна е произлязла от естественото кръстосване на дивата череша със степната вишна, която и сега се намира в диво състояние в цяла Европа като нисък храст.

Вишната има същото световно разпространение, както черешата. В България вишната е застъпена сравнително в по-ограничени размери почти из цялата страна.

Вишната се развива най-добре на леки, добре дренирани и богати на хранителни вещества почви. За разлика от черешата вишната вирее добре и на по-тежки, по-влажни и по-слабо проветриви почви. От съществено значение е почвата да не задържа излишна влага. Подпочви от тежка глина, която задържа много вода, или пък чакълести и песъчливи подпочви, които лесно пропускат водата и изсушават почвата, са непригодни за вишната. Подпочвените води не трябва да са по-близко от 1-5 до 2 м до повърхността на почвата.

Вишната е по-малко взискателна по отношение на климата. Тя се развива успешно и плододава почти навсякъде у нас.