„Липсата на допълнително заплащане за качествените показатели на суровото мляко е един от основните проблеми в България”, споделя пред НАРМС 30-годишният ветеринарен лекар д-р Вели Салиев,  работещ в най-голямата ферма у нас, развъждаща порода Монбелиард.

ЦЕНАТА НА МЛЯКОТО

Младият специалист избира професията си по любов, а не по модерни тенденции. Обича животните от дете. Веднага след завършването на образованието си в Тракийския университет, успява да се реализира във фермата в село Веселец, Разградско, като кандидатства по обява, качена на сайта на университета. Споделя, че е щастлив да работи в модерното животновъдно стопанство с около 700 говеда, от които повече от 400 са дойни крави. 

„Фермата е изградена по проект "на зелено“ през 2008 г. и в нея са настанени внесените от Франция бременни юници. Животните се отглеждат свободно – боксово и са и осигурени всички необходими приспособления за комфорт и хигиена. Продукцията реализираме в 3 мандри, с които работим”, разказва д-р Салиев и подчертава: „не мога да кажа, че получаваме по-добра цена, а разликата в качеството, което предлагаме, е голяма.”

Специалистът прави и сравнение между тенденциите в стопанствата на Запад и у нас. По думите му в Европа вече са постигнали висока и качествена продуктивност и сега обръщат внимание повече на стопанското дълголетие, а у нас все още се цели постигане на по-голямо количество мляко, което естествено амортизира животните по-бързо.

„Във фермата, в която работя се стремим да постигаме потенциала на породата и имаме среден дневен млеконадой от около 25 литра. За Монбелиард това е една сравнително добра продуктивност без бързо амортизиране на животните и тяхното по-дълго стопанско използване”, обяснява ветеринарят.

Той обръща внимание и на темата за осеменяването и правилния избор на разплодник. В стопянството, което работи, се осеменява само със сексиран материал, а относно разплодникът ветеринарният лекар заявява, че не е достатъчно той да е с огромен потенциал, но и да се вземат предвид условията, които се предлагат в стадото.

„Много е важно да се познава потенциала на животните в стадото и какво може да се очаква от тях. Важни са показателите за за продуктивността и репродукцията, но разплодникът трябва да се избира и по други показатели. Например показателите за здравина на вимето и копитта е от изключително значение. Според мен всеки фермер трябва да е наясно какво иска да подобри в следващото поколение”, обяснява още д-р Вели Салиев

Младият ветеринар акцентира и върху значимостта на начина, по който се хранят и отглеждат подрастващите животни Сега методите са много различни отпреди, когато се е наблягало на люцерна и концентрат. 

„В момента не даваме на малките животни люцерна, а само гранули и слама. Люцерната не се усвоява до 4-я месец и пречи на развитието на телето. За тях тя е вкусна и засищаща, и те поемат цялото количество, което им се дава без реално да го усвоят. По този начин намаляват приема на храна, която реално е пълноценна за тях и така забавят развитието си”, обяснява специалистът.

„За съжаление, грешките често се виждат след като е вече късно и след като едно цяло поколение животни не са хранени правилно, а смисълът е в това да се приемат адекватни дажби и това веднага дава резултат във всяко отношение”, казва за финал д-р Вели Салиев.