Проблемите по ПРСР, вторият прием по мярка 4.1 и критериите по програмите, разговаряме с управителя на ИнтелиАгро Николай Вълканов. 
 
- Кои от мерките на ПРСР водят до някакво изкривяване в сектора? 
- В известен смисъл цялата програма води до изкривяване по това, че се стимулират в много случаи безсмислени инвестиции. [news]
 
Само и само, за да бъде одобрен един проект, той се натоварва с неща, от които практически няма нужда. И точно, защото новият прием по мярката 4.1 влезе с нови критерии и ще дам пример защо той няма да работи добре и няма да постигне достатъчно добри резултати. От една страна овощарството е приоритет. Ние имаме клиенти, които се занимават с производството на плодове.
 
Те са в селски район и да кажем, че от 40 дка искат да си увеличат площите на 80 дка. Не са такива, които по всякакъв начин биха направили така че проектът им да влезе. Човек с 40 дка овошки практически все още няма нужда от собствена техника. Той преспокойно може да работи земята с наета техника. Съответно няма как старата техника да я замени с нова и да получи точки за енергийна ефективност. Той няма нужда и да строи, защото на този етап не му е необходимо.
 
Няма нужда да назначава още един работник. И се оказа, че тези, бих ги нарекъл кухи критерии, които в голяма степен са насочени към по-едрите производители, практически погледнато ограничават увеличаването на площите с нови насаждения – нещо, което би трябвало да е сред приоритетите. 
 
 
 
- Бихте ли дал и друг пример?
 
- Очевидно е, че критерият за иновации не работи. Защо изобщо съществува, щом не е направен да работи? Имам огромното опасение, че въпреки огромният зор и труд, който беше положен, за да се включи напояване в този прием ,то също няма да работи.  Откъде излезе този критерии със строително-монтажни работи и оборудване, също е една загадка.
 
Защо се счита, че с това нещо проектът е по-устойчив? Няма такова нещо. България е пълна с производствени и преработвателни мощности, построени с поточни линии, правени по програми , които стоят празни и не работят и които като мине периодът на мониторинг, отиват на вторичния пазар за препродажба. Наистина трябва да помислим как да оценяваме устойчивите проекти, които са с бъдеще, а не толкова да влагаме усилия и средства в подобни критерии, които са твърде субективни.
 
Да не говорим, че специално в строително-монтажните работи са заложени най-големите възможности за злоупотреби по програмата. 
 
- Какво трябваше да се направи?
 
- Трябва с много повече мисъл да се правят тези мерки, защото виждаме, че дори и новият прием по 4.1 стана без анализ на предишния прием и без анализ на предходната програма 2007 – 2013 г. Министерството на земеделието отдавна се готвеше да пусне обществена поръчка за подобен анализ и все още не е ясно какво се случва.
 
Ние вече изхарчихме парите по следващия програмен период за най-основните мерки, защото всички заявки на министерството са, че по 4.1 и 4.2 – двете най-интересни мерки – целият бюджет ще бъде изхарчен в рамките на следващите месеци. Как така ги харчим тия стотици милиони, без да направим предварителен анализ на това какво сме постигнали с предходната програма.
 
Какво сме постигнали по първия прием на 4.1, пък дори и по 4.2? Защо беше това бързане да се пуска с целия бюджет, при положение, че ние нямаме ясна представа какво постигаме с тия средства. 
 
- И какво ще произлезе от това?
 
- Изпитвам известни подозрения, че ще има много проекти, които няма да се случат. Точно заради тези кухи критерии. И този последен прием ще се превърне в една голяма мъка както за министерството, така и за фонда и за всички участници в него. И то защото нещата ще се точат с години. Видяхте, първият прием по 4.1 още не е завършил. Това е недопустимо. 
 
Очаквайте следващата част от интервюто с Николай Вълканов утре.