Нетрадиционно студеното за третата декада на месец март време създада все повече притеснения на стопани от Северозападна България. Минималните температури падат вече цяла седмица и овощарите с тревога следят пъпките и новите присадки.

Плащанията за малки стопани ще бъдат 1250 евро от догодина

„Правя присадки вече 4 години и винаги е по това време, защото после тръгват пъпките. За пръв път обаче ми се случва нощите тук в равнината в края на март да са толкова студени. Увал съм за Предбалкана и Балкана, но тук не е било така. Температурите падаха до -10 градуса. Последно са -8. Да не говорим за района на Кнежа, където традиционно е по-студено. Мислех си дали да не увия с вата присадките, защото ме е страх, че ще измръзнат. Говорих с колега, който има повече опит и той ми каза, че овощарската замазка ще ги предпази. Не знам дали ще се окаже така. Дано! Ще видим сега, като започнаха да се вдигат полека температурите. То ще си покаже“, коментира Светлин Иванов, който има овощна градина в равнинната част на региона.

Стопанинът има опасения и за напъпилите вече ранни овошки. 

„Говорим си всеки ден с  колеги от бранша и обменяме някакви идеи – за повечко вар, за опушване, за препарати против замръзване, мрежи и какво ли не, но повечето от нас са доста скептични. Докато пъпката не се е разпукала все още не е толкова страшно, но има вече ранни кайсии, които са започнали да цъфтят и за тях сланата и студа може да се окажат убийствени. Могат да издържат за кратко на -4, но по-надолу няма как. Да не говорим, че застудяването е доста продължително. Сега като го дават да се позатопли, повечето ранни дръвчета ще цъфнат и ако пак внезапно спече студ или ни запукат някакви непрекъснати късни слани - край!“, обяснява Светлин.

Вариантите за справяне с промените в климата в това отношение все още не са много в България. Препаратите трябва да се пръскат например 24 часа преди прогнозираното застудяване или слана. Предпазването с мрежи пък изисква допълнителни инвестиции и време, защото за него се правят специални конструкции. По света от няколко години насам например се ползват сигнални лампи, които дават знак за захлаждането и фермерите могат да се ориентират за степента на опасност по цвета, в който те светнат – от жълто и зелено, до мигащо червено. Все повече овощари в страните със силно развита икономика ползват и витла за създаване на изкуствено предизвикан въздушен поток, имитиращ вятър, за да не се осланят цветовете на дърветата.

В Европа си пробива път и технология по дъждуване на корените, но тя изисква солидни количества вода, тъй като трябва да се обработи цялата площ на овощната градина. Към момента в България нито един от тези варианти не е много популярен. Ползват се все още стари, но утвърдени овощарски практики като зимни мероприятия по насипване и утъпкване на сняг над корените на дървото с цел забавяне на развитието, опушване на короната, варосване и т.н. Към момента заради трайната тенденция в климатичните промени все повече овощари се ориентират към късни сортове, но процесът в този бранш ще бъде бавен и продължителен, тъй като отглеждането на овошка изисква много повече време, отколкото, която и да е друга земеделска култура.