Въпреки голямото търсене на зърнено-бобови култури, производствените нива са относително ниски поради все по-намаляващата площ. Въвеждат се обаче нови технологии, които да компенсират дефицита чрез увеличаване на добивите, пише порталът The Daily Records, подреждайки най-големите в сектора.
 
 
Китай
Китайците са водещ производител и консуматор на зърнено-бобови култури. Богатите и плодородни почви в южните и източните райони са най-подходящи за целта. Земеделските производители, които наброяват внушаващите 315 милиона, също дават тласък на производството на селскостопански продукти. Те добиват достатъчно, за да изхранват многолюдното настроение, и дори успяват да изнасят.
 
Индия
Неслучайно Индия е на второ място по производство на зърнено-бобови култури, все пак е пренаселена и с високи темпове на растеж. Голяма част от селяните са земеделци, които отглеждат различни сортове. Индийското правителство дори въведе мерки, с които да увеличи производството на селскостопански продукти, с които да изхрани нарастващото население. Част от мерките включват подобряване на ифраструктурата и намаляване на ограниченията за производителите.
 
 
САЩ
Американците са признати, че имат най-ефективната система за производство на храни. Зърнено-бобовите култури се произвеждат предимно на територията на Тексас, Небраска, Калифорния. Благодарение на своята висока степен на механизация американските земеделци са най-големият износител на селскостопански продукти в света. Същевременно успяват да произвеждат достатъчно, за да изхранват населението. За последните 50 години страната е увеличила двойно производството.
 
Бразилия
Бразилците могат да се похвалят с подходящ за земеделие климат. Производството на селскостопански продукти е с най-голям дял в икономиката на латинската страна. Данните сочат, че 31% от земята е покрита с насаждения. Най-популярната протеинова култура, която се отглежда там, е соята. Неслучайно Бразилия е един от най-големите износители на селскостопански стоки в света.
 
Австралия
Климатът на австралийците е идеален за производство на зърнено-бобови култури, които в последно време отчитат изключително високи добиви. Най-дейни са западните и южните райони на страната. Земята, на която се отглеждат тези култури, се изчислява на над 7 млн. дка. Австралийските стопани отчетоха най-високи доходи през 2005 г., когато благодарение на хубавото време увеличиха производството на 2,5 млн. тона.
 
Канада
Въпреки че земеделските стопани са нисък процент, страната е голям производител на зърнено-бобови култури. Тяхното количество обаче едвам достига за изхранване на многолюдното население, затова вносът е голям. Едни от най-популярните култури са нахут и боб. Голям принос имат големите земеделци, които използват съвременни технологии и отреждат на Канада 16 позиция сред най-големите производители на селскостопански стоки изобщо.
 
 
Етиопия
Въпреки че се намират на континент, изправен пред безброй предизвикателства, етиопците са голям производител на земеделска продукция. Страната се радва на огромни количества зърнено-бобови култури и то през различни сезони на годината. Правителството насърчава фермерите чрез мерки за намирането на най-добрите пазари за тяхната продукция и субсидиране на производството.
 
Аржентина
Страната е известна най-вече с отглеждането на соя. Произвежданите количества са достатъчни дори за износ. Данните сочат, че аржентинците допринасят за 39% от световното производство на соя. По тези показатели те са на трето място в света. Широкозастъпени са и други зърнено-бобови култури, но не могат да се сравняват с рекордите на соята.
 
Мианмар
Ако говорим само за производството на боб, тази азиатска страна е топ производител с 3,8 млн. тона на година и съответно топ износител. Благоприятният климат е в основата на свръхпроизводството на зърнено-бобови култури. Въпреки високото им вътрешно потребление, остава достатъчен излишък за износ.
 
Мексико
Зърнено-бобовите култури са характерни за местната кухня, а подходящият климат и плодородни почви са допълнителен плюс. Смята се, че страната има потенциал да произвежда по-големи количества, но престъпността и наркотрафикът намаляват необходимата работна ръка. Въпреки че не показва пълния си потенциал, производството на тези култури задоволява както вътрешното търсене, така и износа за други страни.