-

-

Млекопроизводители, които обявяват, че ще протестират в най-скоро време, настояват за стабилизиране на цената на кравето мляко на 66 стотинки за литър. Според вас това може да се случи и ако – да, как?


Категорично, държавата при ценообразуването не може да се намесва и това трябва да е ясно. Но в същото време връзките между производител и преработвател могат да се координират посредством договорни отношения и тук вече е ролята на самите браншови организации. Следва те да си свършат работата. За целта има създаден Национален млечен брод, в който са обединени производители и преработватели. Този борд е създаден с тази цел и се поддържа от държавата за да може да регулира този тип пазарни отношения.


Явно обаче не успява да се справи?


Очевидно има затруднения и аз ще говоря с колегите в млечния борд за да активизираме този процес, но все пак трябва да се съобразяваме и с тенденциите, които са в Европейския съюз. Към момента там цените на кравето мляко са в рамките на около 55 – 56 ст. или 27-28 евроцента на литър. Така че тенденцията е общоевропейска по отношение на цените на млякото.

 
С това се обяснява и ниската цена на млякото в България, която не може да покрие разходите на стопаните, а разходите им очевидно са твърде големи, така ли?


Проблемът тук се състои в една дума и тя е „конкурентоспособност”. Защото в момента мога да ви кажа, че има цени на суровото мляко, които са дори и над 66 ст. за литър. Въпросът е кой колко мляко произвежда и е естествено, че когато от една крава произвеждаш 4-4,5 тона мляко, няма да си конкурентен, дори и при 70 ст. цена на млякото. Така че въпросът е много комплексен и колегите от браншовите организации знаят това много добре. Аз следих техните изяви по медиите и съвсем правилно акцентират върху достъпа до инвестиционен ресурс, средства по специално от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Убеден съм, че знаят, че това е начинът, по който едно стопанство може да стане конкурентно.


Буквално преди две седмици Европейската комисия ни нотифицира държавна инвестиционна помощ именно за млечния сектор, която ние ще поставим във веригата за програмата за селските райони и така субсидията да стане до 70-75 %, като паралелно с това осигурим и финансовия ресурс, т.е. кредитния ресурс чрез ДФЗ. Така схемата става много проста – взимаш кредит с референтен лихвен процент малко под 6 % от фонд „Земеделие”, изпълняваш проект по ПРСР и съответно инвестицията ти излиза не повече от 20-30 % за твоя сметка и това именно е отговорът на въпроса за т. нар Гаранционен фонд. Т.е. ДФЗ като дава този кредит, гарантира пред ПРСР. Смятаме тази възможност да стане факт тази есен. Проведохме вече първите разговори с Европейската комисия През септември ще продължим и надяваме се, че това ще повиши интереса към усвояване на европейските средства. Защото няма какво да се заблуждаваме, това е най-големият и сигурен ресурс, който може да помогне на сектора. Има резервиран бюджет специално за млекопроизводителите, но паралелно с това, знаете, че кредитите, които ДФЗ отпуска, са от 4 месеца. Така, че млекопроизводителите могат и това да се възползват.

А за тази държавна помощ ще има ли средства още тази година?

 
Става дума за тази година, но изчакваме окончателното решение на Комисията, фактът че я одобри съвсем официално преди 15 дни означава, че Европейската комисия няма нищо против това, което сме предложили като ангажимент. Мисля, че така ще облекчим режима за кандидатстване и ще накараме фермерите да имат по-голям интерес към ПРСР. По този начин ще усвоим повече европейски средства, а едновременно с това ще облекчим бюджета на България.

Как върви процесът на модернизация на фермите? Като че ли фермерите не са достатъчно активни?  Министър Найденов наскоро каза, че много голяма част от млекопроизводителите все още не могат да се справят с въвеждането на европейските хигиенни изисквания, а беше удължен срокът за тази цел с две години.

Този проблем продължава да стои и който си мисли, че ще има ново удължаване на срока, трябва да кажа, че се заблуждава. Ние направихме всичко възможно това удължаване да го има през 2010-2011 година. Вече минаха седем месеца, кои знае каква активност не се вижда, което не говори добре за сектора. Но в същото време има и добри тенденции. Наблюдава се едно сериозно окрупняване – да, действително от пазара излизат много от по-малките ферми, но за сметна на това средните и големите сериозно се окрупняват, което е и добрата новина в случая. Но аз ги призовавам да са по-активни по отношение на финансовия ресурс, който съществува в момента. Пак ще кажа – кредитните схеми на ДФ „Земеделие” действат, има достъп до тях, от тях се възползват много повече хора, отколкото предходната година, но очевидно трябва още повече усилия в това отношение. Все още сме длъжници на животновъдите от планинските райони. Но в момента сме разработили схема за подпомагане на малките овцевъдни ферми и сме я представили за съгласуване в Европейската комисия.

Като казвате зимата, както имате предвид – след Нова година ли?


По отношение на субсидиите за глава животно – средствата ще бъдат изплатени до Нова година. Така че декември животновъдите ще си получат парите, докато зърнопроизводителите – след 1 януари. Това е така, за да може животновъдите да могат възможно в най-ранен срок да получат парите, тъй като зимата за тях е труден период.

Намеренията за протести основателни ли са според вас?


Това, което казах досега в разговора ни, са все действия, който сме обявили на млекопроизводителите още през март и април тази година. От тогава стъпка по стъпка ние си изпълняваме обещанията, т.е не виждам нещо, което сме обещали и не сме изпълнили. Може би единственото нещо, което забавихме във времето е наредбата за директните продажби. Но това е по обективни причини, тъй като я съгласувахме с Европейската комисия, а тя ни я върна със забележки и ни даде срок след 30 септември да стартира и това е може би единственото, което за тази година сме забавили. Всичко друго сме свършили. Всеки има право да протестира, аз ги разбирам наистина – трудно е по време на криза.


Бих искал да кажа, че с въвеждането на държавните стандарти търсенето на качествено мляко в момента се е увеличило в рамките на последния месец. Поне нашата статистика това показва.


Изчезващ поминък ли е овцевъдството в България?


Изобщо не е изчезващ поминък овцевъдството. Само един пример ще ви дам, а вие си вадете изводите. От планирани 680 000 овце, които трябваше да бъдат подпомагани тази година по линия на директните плащания, са кандидатствали 730 000, т.е. има един увеличен контингент от хора, които развиват овцевъдство и не бих твърдял обратното.

Зеленчукопроизводителите от дълго време настояват настоява да бъде спрян вносът на зеленчуци и плодове от Турция и Македония. Това реално може ли да се случи и работи ли по тази тема МЗХ?


Разбира се, че работим. Естествено е, че това ощетява земеделските производители, но мога да кажа, че работата е с няколко условности. Тази пролет министерството установи нередности по отношение на заболявания по зеленчуците от Гърция и предприехме действия, така че тази стока да не попадне в България, тъй като беше не само с ниски цени, но беше и заразена с миниращия молец. В случая свършихме добра работа. Факт е, че ако погледнете в магазини в големите градовете, ще видите, че 60-70 % вече е само българско производство. Мисля, че в това отношение нашите служители действаха навременно. По отношение на спирането на вноса от Турция и от Македония трябва да се знае, че той е не е само за територията на България, а принципно за територията на Европейския съюз. Европейската комисия всяка седмица регламентира минимални цени, по които може да се извърши внос и съответно финансовите служби на България наблюдават тези цени. Ако някой говори за неща, които са чисто криминални деяния, нашето ведомство не може да се занимава с този проблем, тъй като не ни е в правомощията. Чух за някакви дни по 2 ст., домати по 5 ст. Да продаваш един килограм домати на 5 ст. за мен е по-скоро криминално деяние, а не въпрос на конкурентоспособност.


Аз лично съм провел разговори с представители на земеделските министерства на Турция и на Македония. Уточнили сме по какъв начин документацията, която придружава пратките, ще се движи между България и тези страни, така че постепенно взаимоотношенията се нормализират и се надявам до края на годината окончателно със съседните страни да изчистим механизъма, по който и ние и те да следим обмена на земеделските стоките.

-

Източник: Агенция "Фокус"