За много българи Теменужка Матева е възродителят на траханата, тази позабравен продукт, който е стоял на нашата трапеза стотици години преди да се размаже родовата памет, а изкуствените и префърцунени супермаркетски храни да навлязат в битието ни.
Всъщност в началото на нейната мисия стои докосването до земята, срещата със селския труд и радостта от неговите плодове. Теменужка не си спомня кога е отишла за първи път на нивата, защото като много други български деца е израснала там. „Не помня първата си среща със земеделието, винаги съм била на къра“, казва тя.
„При мен е водещо производството на чистата храна. Още в началото започнахме със съпруга ми с биоземеделие, възстановявахме стари и изчезващи сортове овошки.
Първите опити за по-голяма плодова градина са били със Синя кюстендилска слива, но без особен успех. Семейството не се отказва и продължава с друг сливов сорт – „Стенлей“, който се е оказал подходящ за почвите и климатът в Ивайловградско.
След това са заложили череши, бадеми и последно са засадили ябълки – Айвания и Златна превъзходна. На есен работата по овощната градина ще продължи. Първите насаждения сливи вече са в плододаване, но за съжаление тази година нямат добив, заради лошо време през пролетта.
Дръвчетата се отглеждат без поливна система и без пръскане с препарати за растителна защита, стопаните разчитат на това, което природата им даде.
Правили са опити за отглеждане и на сусам, който е характерна култура за региона, но климатичните промени не са пощадили и него и добивите били символични, затова се наложило да се откажат.
Семейство Матеви обаче били убедени, че не може да се занимават само с едно нещо, защото на село човек винаги има повече от един ангажимент.
„Идеята ни е да покажем цялостния облик на селото, а не отделна част от него – то има много страни и това не е само земеделие, животни и градини. Селото е бит, култура, съхранение на цялата българщина. Там има живот.“, разказва харизматичната дама.
Точно това се опитва да представи Теменужка. За нея траханата не е само една забравена храна, тя е емоция, която я хваща за гърлото всеки път, щом започне да говори на тази тема.
Съвсем не е лесно обаче да се покаже на градските хора какво е трахана и какво послание носи като храна.
Идеята за Къщата на траханата е дошла заради големия интерес на хора от различни краища на страната, които искат да се научат да правят трахана. „Искам да науча хората как да си направят тази уникална храна, а не само да им продавам готова трахана. За мен е по-важно да се запазят тези традиции и да бъдат предадени на колкото се може повече хора“, разказва още Теменужка.
След няколко събития под асмата на майка и, дошло решението да се направи истинска къща, която да посреща желаещите, които да останат на място в селото, вместо да пътуват до близкия град за нощувки.
Семейство Матеви купуват къща в село Плевун и вече посрещат гости в Къщата на траханата. При тях гостите могат да влязат в градината да си накъсат домати, да си направят зимнина или просто да стоят вечер под звездното небе, което отдавна е избеляло в града.
„Така наистина ще видят лика на селото, това на практика е истински селски туризъм, така както аз си го представям“, споделя още Теменужка, която е убедена, че всеки един самоосъзнал се българин трябва да носи родовата памет в себе си.
Уникалната носия, с която мнозина са виждали Теменужка е от сватбата на баба и, която като мнозина в този край е от фамилия на тракийски бежанци.