Стопани от Северозападна България са притеснени от цената на горивата и от факта, че доставките се бавят.

Кампания 2022: Земеделските стопани могат да приключват заявленията си  за субсидии 

„Нафтата е основното гориво, с което ние работиме. Ние чакаме по седмица – две, за да си заредиме, за да имаме с какво да работиме. Аз, ако не насея, когато трябва ... Защото вече и дядо Господ не е с нас. Виждате – март месец е, ама е суша и то много голяма в тоя район, а вече е ясно и друго – че напояването е изключено от програмата“, коментира зърнопроизводителят Румяна Ангелова.

А горивото е необходимо и за транспорт на продукцията, която не може дълго да чака.

„За моето стопанство това са стотина камиона, които постоянно пътуват за чужбина и на различни места в България. Няма как да чакам гориво по 2 седмици“, обяснява зърнопроизводителят Цветан Ангелов.

Той трябва да успее да превозва през следващите месеци до началото на следващата жътвена кампания поне по 1000 тона, за да освободи място за новата реколта. Цената на зърното пък се вдигала точно от това – от поскъпването на горивата, неритмичните доставки, сушата, кризата на световния пазар и несигурността на българския, твърдят стопаните. 

„Следейки цените на слънчогледа, разходите, транспорта, олиото според мен не е на спекулативни цени, защото пазарите са международни. Тези цени там не ги определяме ние. Но и тук, у нас не може да се наложи изкупна цена, която е далече от реалната и производителя на основната суровина да търпи абсолютни загуби“, коментира още Румяна Ангелова.

В никакъв случай обаче не би трябвало да се противопоставят потребители и производители, защото в отделни конкретни ситуации всеки в крайна сметка е от другата страна на проблема.