Възможностите за преработка на мляко и месо във фермите и директните продажби е актуална тема от 2007 г. насам и въпреки положителните законово-нормативни промени, които бяха направени през годините, има още много какво да се направи, за да могат българските фермери да осъществяват директни продажби.

 

Това коментира Стоилко Апостолов, ръководител на Фондация за биологично земеделие „Биоселена“, в рамките на проведен наскоро международен семинар Locfood “Местните храни - стимул за развитието на местния бизнес“. Апостолов припомни, че благодарение на фермерски сдружения и международни организации през октомври 2010 г. стана факт първият вариант Наредба 26.

 

„Биоселена, заедно с много други организации, инициира създаването на наредба, която да регламентира възможността за преработка на първична продукция във фермата при по-облекчени условия, още в 2007 г. Когато наредбата излезе стана ясно, че основният противник на такъв тип законодателство е хранителната индустрия. Например, от Асоциацията на млекопреработвателите настояваха фермерите да имат право да произвеждат, но да имат право да продават само в населеното място, където е разположена фермата.

 

Първият вариант на Наредба 26 не беше най-добрият и затова тя претърпя две промени до момента“, припомни Стоилко Апостолов. Според последната редакция на Наредба 26, основана на Регламент 853 на ЕК, фермерите ще могат да преработват произведено във фермери сурово мляко в сирене, кашкавал, кисело мляко и да го продават от фермите си, на фермерски пазари, в мобилни мандри, както и на къщи за селски туризъм.

 

Наредбата предвижда по-високи обеми за преработваната суровина, както и разширяване на ареала, в който фермерите имат право да осъществяват директни продажби. Според Апостолов, въпреки че в Наредба 26 са взети под внимание добри практики и европейското законодателство, все още нормативната уредба в България ограничава преработката на продукция във фермите. „За разлика от други държави, в България само собствениците на животновъдни обекти имат право да преработват продукция. В много други държави, обаче, право да произвеждат фермерска продукция при облекчени условия имат и занаятчии без собствени животни“, поясни Стоилко Апостолов.

 

По думите му, има още какво да се желае и по отношение на текстовете, свързани с териториалния обхват за осъществяване на директните продажби. Според последната редакция на Наредба 26 фермерите могат да продават продукцията си и в две административно-териториални области. „Големият проблем е именно къде могат да се продават фермерските продукти. Да, ареалът е разширен, но все още е ограничителен за дребните фермери, особено от региони, в които има специфично производство“, заяви Апостолов.

 

Той е изчислил, че в София, например, фермери от още 7 области ще могат да продават фермерски продукти. Специфичните и уникални за много региони на страната продукти – като манов мед, зелено сирене или родопски продукти, обаче, няма как да стигнат дори до най-големия пазар в страната.

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!