"Болката ми е, че фактически през 2010 г. спряха каквото и да е субсидиране на племенното животновъдство и това вероятно ще бъде отчетено на по-късен етап като  най-голямата грешка.", сподели в интервю за Фермер.БГ Ангел Йонов - председател на Регионален млечен борд - Добрич и Националната асоциация за развъдство на черношарената порода в България.

 

- Млекопроизводители се жалват, че изкупната цена на суровината е 35 ст. за литър. Каква е себестойността и реалната цена на млякото всъщност?

-

- Трагичното в България е, че нямаме стабилни цени на млеката и защитен механизъм.

 

- В условията на пазарна икономика?

-

- Една държава, която уважава своите фермери би трябвало да има праг, под който да не може да се пада. В противен случай - ликвидираме животновъдството. Изкупната цена на бялата суровина сега варира от 25 ст./л. за малките и до 45-7 ст./л. за големите ферми. При положение, че себестойността на литър мляко при всички положения е над 50 ст. Независимо със собствен или чужд фураж се хранят животните, независимо добра или лоша е била реколтата. Много от фермерите не отчитат собствения си труд и този на членовете на фамилията си. Само тези, които имат наета работна ръка отчитат разходи за труд. Оттам се получават някои разлики. Тази цена не стимулира, а ликвидира животновъдството.

 

- Какво е състоянието на сектора към днешна дата? 

-

- Официалната статистика сочи 15 - 20% свиване на сектора, но аз смятам, че е повече. В нашата област редица села останаха без млекодайни животни. Лошото е, че те не се вляха в по-едрите ферми, а отидоха в кланиците или бяха продадени  зад граница - тук вървят емисари от Македония и Косово. Ние нямаме месо, а всъщност внасяме. Вносът никога не е бил метод за увеличаване на поголовието в България. Това е начин за подобряване на генетичния потенциал, но не и на обема на животновъдството, защото цената е много висока - около 1500 - 1600 евро на бременна юница от ЕС. Тя обаче моментално скача с 20% минимум от отпада на животни, поради лошата аклиматизация. Най-лошото е, че всеки европейски фермер предлага селекционния си брак и не те допуска до свободен избор, никой не дава най-доброто си. Една средноголяма ферма в Холандия има 130 животни, но ти предлага 2 от тях.

 

- Какъв е изходът за нас в тази ситуация?

-

- Ние малко го изпуснахме - да запазим поголовието, да имаме стабилни пазари. Нашите браншови организации още са на слабо ниво. Развъдните асоциации също не се включват в процеса според очакванията. От 50 години досега винаги е било стимулирано племенното животновъдство в България. От 1956 г. у нас съществуват племенни разсаднници. Не бива да се свързва с никаква политика, но имахме революционен скок от 1,5 - 2 тона на 4 тона мляко от крава. През 80-те години на миналия век имахме поголовие от 800 хил. дойни крави и стадо от 800 бика за повишаване на генетичните параметри, за натрупване на генна плазма в тези животни. Осъществен е 20-30% внос от чужбина от най-известните генеалогични линии, които са съществували. И сега може да са 300 хиляди кравите, но има само 2 станции в България с 16 бика. От 10 милиона овце - майки, в момента са 1 милион. При свиневъдството и птицевъдството може по-бързо да има възстановяване. Болката ми е, че фактически през 2010 г. спряха каквото и да е субсидиране на племенното животновъдство и това вероятно ще бъде отчетено на по-късен етап като  най-голямата грешка. За да води селекция един стопанин, са необходими 300 - 350 лв. на глава, защото освен за храна, са нужни средства за генна плазма и манипулации, качествен семенен материал, който ще гарантира, че ще получим качествена млечна крава.

 

- Доколко е възможно подобно финансиране?

-

- От месец организирам среща с министъра на земеделието и храните, за да поставим този въпрос. Искаме да накараме правителството сериозно да се замисли върху стимулирането на племенното животновъдство. Нашето предложение е вместо да се плаща по 150 лв. на глава общо за стокови животни за продажба и за племенни, да се въведе диференцирано подпомагане - напр. по 70 лв. за стокови и по 300 лв. за племенни.