Министърът на земеделието в Румъния Адриан Орос обяви, че страната ще инвестира 2,5 млрд. евро, които ще послужат за основен ремонт на напоителната инфраструктура.

Напояване: Фермерите жадуват за истинско решаване на проблема

Други 2,1 млрд. евро ще бъдат използвани за справяне с почвената ерозия, а 1.1 млрд. евро са предвидени за регулиране на подпочвените води. Всички тези проекти на земеделското министерство ще бъдат финансирани от 750-милиардния фонд за възстановяване на Европейския съюз. От тях Румъния очаква да получи 33 милиарда евро.

Каква е ситуацията у нас?

След пет дни преговори бюджетът на ЕС до 2027 г. е вече ясен. Предвидени са 1,824 трилиона евро за седемте години, от които 750 млрд. евро ще бъдат насочени към икономическото възстановяване на ЕС след пандемията от COVID-19.

От тези средства България може да очаква 29 млрд. евро. Това съобщи премиерът Бойко Борисов след края на срещата в Брюксел през лятото.

Той уточни, че България е от малкото страни, които ще получат с близо милиард евро повече спрямо сегашния европейски бюджет. 

“Не само се запазват средствата по селскостопанската и по кохезионната политика, което беше нашата "червена линия". За кохезионната политика са заложени девет милиарда евро, с 800 милиона евро повече от досегашния бюджет. Това е важно за постигането на основните ни цели - конкурентоспособност, икономически растеж, заетост”, посочи Бойко Борисов в живо включване в социалните мрежи.

По думите на премиера за първи път за България са предвидени допълнителни целеви средства - 200 милиона евро, за слаборазвитите региони - Севера и Северозапада. Предвидени са още суми за мерките за опазване на околната среда и чиста икономика - половин милиард евро, а за миграция и сигурност - 200 милиона евро. България ще може да разчита и на 7,7 милиарда евро безвъзмездни средства за икономическо възстановяване - стана ясно още от думите на премиера.

Не става ясно обаче какво предвижда страната ни за сектор “Селско стопанство”, както и с какви суми ще бъде финансиран този така важен отрасъл за българската икономика, но и поминък и препитание за много хора. 

Да се върнем към Румъния

От години селскостопанският сектор на Румъния не се представяше добре заради лоша инфраструктура, неуредици със собствеността върху земята, проблеми с напояването, както и липсата на мащабни инвестиции. Това обаче изглежда ще се промени.

Земеделският министър Андриан Орос заяви, че средствата от бюджета на ЕС за периода 2021-2027 г. ще бъдат използвани за директни плащания и субсидии за земеделските производители.

“Както казах още при всъпването ми в длъжност като министър, никога няма да излъжем или продадем надеждите на румънските фермери! Тази година Румъния беше ударена от една от най-лошите суши от десетилетия насам. Въпреки че тази година е изключително трудна за всички, ние заставаме зад нашите фермери и ще ги подкрепим! На последното правителствено заседание бюджетът на земеделското министерство ще бъде допълнен от 3,455 милиарда леи. Това ще ни позволи да предоставим помощ на стопаните, пострадали от сушата; да компенсираме загубите на животновъдите, но и да изплатим аванса на субсидиите за Кампанията 2020. г. За румънското правителство селското стопанство е приоритет, това доказват и отпуснатите над 6 млрд. евро от Националната програма за икономическо възстановяване”, пише Орос в социалните мрежи.

Пакетът за възстановяване ще помогне за отстраняването на щетите, причинени от пандемията на коронавируса, както и ще стимулира възстановяването на фермерите.

„Пристъпваме към стратегията за управление на водите. Работим по различни планове и програми, като скоро ще имаме добре дефинирана програма, която ще има мерки и е предвидена в бюджета”, заключи Орос.

У нас проблемите с напояването са много и не са от вчера

Един от най-големите проблеми е комасацията на земята. Почти всички структури за напояване са трайни, много малко са мобилните решения за напояване на големи площи, дори почти липсват такива. От тази гледна точка никой не желае да инвестира много пари в нещо, което поради липса на трайни договори за ползването на земята може да не може да ползва след няколко години.

Освен това главна поливна инфраструктура има, но само в някои региони на страната. Там, където такава съществува, тя е силно амортизирана. А изграждането на алтернативни източници за напояване е силно затруднено.

Вторият основен проблем е липсата на ясен регламент относно ползването на естествените водоизточници. 

Друг, още по-сериозен проблем възниква, когато производителят иска да инвестира в трайни съоръжения - ако фермерът иска да построи помпена станция на брега на река например. Тогава вече регламентът е напълно неясен.

Какво прави държавата?

Румъния инвестира 2,5 млрд. евро за ремонт на напоителната инфраструктура на страната. За да се справи с нерешените от години проблеми с напояването, България обяви близо 100 млн. лв. по подмярка 4.3 за инвестиции във възстановяване на старата инфраструктура. Инвестиция, която земеделците определят като грешка.

Подмярката за напояване е за инфраструктура извън земеделските земи

Идеята на родния министър е, чрез 100-те млн. лева да се реновират старите напоителни съоръжения, така че да се постигне по-голяма ефективност и по-малко загуби. Тук обаче трябва да уточним, че подмярката ще финансира инфраструктура извън земеделските площи и не включва в обхвата си вече съществуващи инсталации в стопанствата.

Според земеделци от Северна България мярката е практически неприложима за тях, а старите инсталации, където ги има, са непригодими за напояване в наши дни. 

"За мен е грешка, че се мъчат да възстановят стари съоръжения и парите се наливат там. Това касае само Южна България. Ние от Северна не можем да участваме, защото нямаме изградена напоителна мрежа", заяви преди време за Агри.БГ Борислав Горанов, зърнопроизводител от Кнежа.