Какво знаем за сладките лупини?

Сладка бяла лупина

Родът Lupinus L., към който принадлежат сладките лупини, обединява в себе си повече от 300 вида и разновидности. Между тях има едногодишни и многогодишни видове, повечето диворастящи, а само някои от тях, и то главно европейски, се отглеждат като културни растения.

Диворастящите алкалоидни (горчиви) лупини имат високо съдържание на алкалоиди - лупинин, лупанидин и др., които причиняват отравяне на животните.

Безалкалоидните видове лупини, наречени „сладки”, са създадени през 30-те години на 20 век и оттогава значението им като храна не само за животните, но и за хората, непрекъснато нараства.

В Европа са разпространени предимно сладките сортове на едногодишните тревисти видове: бяла, жълта и синя лупина.

Най-стара и широко разпространена като културно растение е сладката бяла лупина - Lupinus albus saccharatus.

В България бялата лупина е пренесена вероятно в края на 19 век и има съвсем ограничено разпространение.

Кои са предимствата на сладката бяла лупина?

  • Лупината е богата на белтъчини - 32-38%. По съдържание на белтъчини в семената и зелената маса бялата лупина не отстъпва на най-добрите фуражни бобови растения - детелината, граха, фия и др. Тя може да замести от 65 до 100% от соевия шрот в дажбата за пуйки, телета, агнета, прасета и млечни крави.
  • Не е взискателна към условията за развитие - дава високи добиви на зърно и зелена маса на леки песъчливи и глинесто-песъчливи почви.
  • Обогатява почвата на азот и на органични вещества - особено подходяща за отглеждане в райони с песъчливи почви, бедни на хранителни вещества, както и за ферми, произвеждащи биологична продукция.
  • Подобрява структурата на почвата и предотвратява ветровата ерозия благодарение на дълбоко проникващата коренова система.
  • Сухо- и студоустойчива, което я прави особено подходяща за отглеждане в условията на нашата страна.

По какво се различава от другите видове лупини?

СТЪБЛО - плътно, стабилно, покрито с власинки; рядко поляга, с височина до 120 см.
ЛИСТА - едри, длановидно-перести, тъмнозелени.
ЦВЕТОВЕ - едри, бели с бледосин оттенък, събрани в гроздовидни съцветия на върха на стъблото.
БОБОВЕ - слабо овласени, почти не се разпукват при узряване.
СЕМЕНА - от 3 до 6 в шушулка, 8-14 мм в диаметър, едри, закръглени, леко сплеснати, с бяла до светложълта окраска, понякога изпъстрени с по-тъмни петна; запазват кълняемостта си до 2 години.

Кои са най-подходящите условия за отглеждането на лупина?

КЛИМАТ

За растежа и развитието си сладката бяла лупина изисква 5-месечен период със средни месечни температури между 15 и 25°С, като оптималните са 18-24°С.

Тази култура се определя като:

  • студоустойчива
  • понася без повреди температури до - 5°С;
  • рискови температури:

- при поникване: -6, -8°С;
- при цъфтеж: -3, -5°С.

  • сухоустойчива - в сравнение с жълтата и синята лупина, бялата е най-взискателна към топлината и сравнително най-издръжлива на засушавания.

ПОЧВА

Подходящи за отглеждане на лупина са добре дренирани, плодородни, песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи, бедни на карбонати почви, с кисела до неутрална реакция.

За поникването семената на лупината изискват постоянна температура на почвата 4-5°С.

Цъфтежът е продължителен. Много често при високи температури по време на цъфтежа в началото на лятото съществува опасност неоплодените цветове да окапят преждевременно. Узряването е неравномерно и продължително.

Вегетационният период варира от 105 до 160 дни в зависимост от условията на отглеждане на лупина.