Последната зърнена прогноза на Бразилия понижава очакванията за реколтата от пшеница през сезон 2019/2020 г., след като времето каза своето в основните производствени региони.

Родният фермер произвежда стоки за 8 млрд. лв. годишно

Докато прогнозата за вноса на пшеница остава непроменена (7,5 млн. тона), при износа се очаква спад от 500 хил. тона. Причината се дължи на по-слабата реколта и проблемите с качеството на пшеницата в Рио Гранде до Сул.

Производство на пшеница

Очакванията са през пазарната 2019/2020 (октомври 2019 – септември 2020) производството на пшеница в Бразилия да бъде 5,15 млн. тона или с 5% по-малко, отколкото година по-рано.

Макар да се очаква реколтираните площи да бъдат повече, основните производствени щати – Парана и Рио Гранде до Сул, станаха жертва на капризното време през сезон 2019/2020.

В Парана, например, слани, последвани от сухо време, доведоха до 15-20% намаляване на добивите. В комбинация с между 7-14% съкращаване на площите с пшеница в щата, производството падна до 2,1 млн. тона, или с 25% по-малко в сравнение с предишния сезон.

Пазар на пшеница

Прогнозата за търговията през сезон 2019/2020 остава непроменена на ниво 7,5 млн. тона. Очаква се износът да намалее с 500 хил. метрични тона заради по-слабата реколта и качеството на пшеницата в Рио Гранде до Сул.

Вносната пшеница обикновено покрива над половината от вътрешното потребление на Бразилия, което превръща страната в третия най-голям световен вносител на пшеница. Тук в ролята на основен вносител, при това без облагане с мито, е Аржентина. Следват я Парагвай, САЩ и Канада.

През ноември 2019 г. Бразилия най-накрая въведе в действие безмитна тарифна квота (TRQ) за внос на 750 хил. метрични тона пшеница от страни, които не са членки на Меркосур. Квотата представлява 10% от бразилския внос на тази култура през сезон 2018/2019 и само 6,2% от потребяваната в страната пшеница през същия период.

Извън споменатата квота, Бразилия се очаква да използва 10% обща външна митническа тарифа на Меркосур за вноса на пшеница от страни извън търговския блок. Тарифата се очаква да остане в сила, въпреки високите цени на пшеницата на вътрешния пазар.

Дотогава страните от Меркосур – Аржентина, Парагвай и Уругвай, ще продължат да имат неограничен безмитен достъп до износа на пшеница за Бразилия.

Асоциацията на бразилските мелничари, Abitrigo, очаква TRQ да стимулира вноса от САЩ, Канада и Русия.

Друг фактор, който влияе на динамиката на вноса, са политическите събития в съседна Аржентина. На 14 декември 2019 г. новоизбраният парламент съобщи, че променя режима на таксуване на износа на страната.

Така досегашното мито от 4 аржентински песо за долар беше заменено от „плоска“ такса от 12% върху целия износ на пшеница, царевица, ечемик и сорго.

В допълнение Аржентина се готви да повиши таксата за износ на зърно до 15%. Страната освен това се очаква да прибере завидно количество реколта, което ще доведе до изобилие от евтина пшеница за бразилските мелничари.

Потребление на пшеница

Прогнозата за потреблението през сезон 2019/2020 сочи ниво от 12,1 млн. метрични метра. През последните години страната се опитва да се възстанови от дълбока рецесия.

Властите се надяват, че икономическите реформи ще ускорят възстановяването и ще доведат до повишаване на приходите. Бразилската реалност обаче остава друга. Реформите се провеждат твърде бавно. Като резултат бразилците са орязали голяма част от разходите си.

На човек от населението потреблението е намаляло слабо. Бразилската хлебна индустрия се опитва да стимулира потребителите чрез рекламни кампании. Има повишен интерес към подобрения вкус, свежестта и здравословните ползи от пшеничните изделия.

В резултат на това секторът отчита ръст на производството на специализирани продукти, които отговарят на търсенето от страна на потребителите, особено на тези от по-младите поколения.

Източници: USDA, Foreign Agricultural Service, Global Agricultural Information Network