Постепенно голяма част от препаратите ще започват да изчезват и така или иначе биологичното земеделие ще се наложи като такова. Така Николай Колев – председател на Съюза на Дунавските овощари, коментира дебатите в Европарламента (ЕП) и исканията на биобранша за увеличаване на биологичното земеделие и екосхемите в следващия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП).

Фермери, научете какво е новото в храненето на биозеленчуци

Фондация “Биоселена” и Българска асоциация "Биопродукти" (БАБ) настояха публично 15% от земеделската земя да бъде стопанисвана по биологичен начин до 2030 г. 

Николай Колев: „Лично моето стопанство от 300 дка ябълки и круши е биологично и аз съм голям привърженик на отглеждането на културите по този начин. Смятам обаче, че все още не сме стигнали до това ниво за масово биоплощи и биофермери. Хората не са готови, няма достатъчно знание, няма достатъчно консултанти, които да дават съвети на земеделските производители как точно да се отглежда само с биопрепарати."

По думите на овощаря не всички негови колеги и като цяло родни земеделци гледат оптимистично на скъсването с конвенционалното земеделие. Още повече, че тепърва ще трупаме традиции в новите технологии на производство.

Николай Колев: „Отглеждането на биологична градина не е толкова просто нещо и е съвсем различно от добре познатите стари практики. При конвенционалните най-често си имаш схема, по която си работиш и нещата се случват. При биото схемата не е достатъчна, необходимо по-силно наблюдение и взимане на решения спрямо ситуацията.“ 

Браншовият представител подкрепя засилването на образователния процес и финансовите стимули в тази посока, обсъждани на европейско ниво. Последното актуално по темата е, че Евродепутатите настояват във всяка държава членка да се създадат консултантски услуги и най-малко 30% от финансирането им от ЕС да се използва за подпомагане на фермерите да се борят с изменението на климата, устойчиво управление на природните ресурси и защита на биоразнообразието.