Проблемите на българското земеделие са проблеми на дългия преход, коментира министърът на земеделието и храните проф. Иван Станков пред БТА.

Най-голямата грешка в земеделието беше възстановяването на земята в реални граници, нейното раздробяване, ликвидирането на създадените окрупнени ферми с по 350-360 крави средно, с по над 2000 овце, посочи още земеделският министър.

Когато се наложи концепцията за свободния пазар - 1990-1992 г. България не беше готова за това. Тази концепция нанесе сериозни поражения на българското земеделие, посочи Станков. Преди всичко, защото производственият процес изобщо не беше готов за това. Като добавите и последвалата приватизация и ликвидация - всичко това доведе до големия спад на всички нива в българското земеделие. Най-големите проблеми при животновъдството (овцевъдство, свиневъдство, говедовъдство и др.) и броя на животните дойдоха именно през този период - 1990-1994 г. След тази година започва едно задържане, всички правителства са се мъчили някак да крепят положението. Но кривата продължава да слиза надолу, обясни проф. Иван Станков.

През последнита седмица министър Станков проведе интензивни срещи с производители, областни дирекции, браншови съюзи и асоциации в цялата страна. Резултатът от тези срещи е открояването на най-сериозните проблеми в сектора, един от които е проблемът с пасищата.

Държавата е направила всичко необходимо, за да даде пасищата на тези, които отглеждат животни, докато общините са допуснали сериозни грешки. Те са раздали земя на хора, които нямат животни и в тези райони реакцията и на Асоциацията на животновъдите беше много силна, посочи земеделският министър.

Министърът силно препоръчва на зърнопроизводителите да започнат да отглеждат животни, за да затворят цикъла на производство. Това е единственият начин те да помогнат на родното аграрно производство. Не е задължително зърнопроизводителите да отглеждат млекодайни животни, за които ангажиментите са много, най-добрата опция е те да се захванат с месодайно говедовъдство, при което се произвежда месо. Проф. Станков признава, че макар да усетих доброжелателно отношение, никой не пожела да поеме твърд ангажимент за това. Това ще бъде много целенасочена работа и при реализиране на приоритета за обвързаната подкрепа с производството, вече ще могат да се осигурят директни плащания в животновъдството. Тогава, вярвам, и интересът към него ще бъде по-голям.

На базата на Общата селскостопанска политика трябва да се разработи българска аграрна политика. Наложително е да се изработят и стратегии за слабите производства като животновъдството, особено планинското, зеленчукопроизводството, овощарството, тютюнопроизводството, билкопроизводството, розопроизводството.

Конкретните мерки, които временното министерство ще предприеме за стабилизиране на сектора са: осигуряване на субсидии за животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството, чрез обвързано плащане, и повишаване на ангажираността на държавата спрямо сектора, посочва проф. Станков.

Селското стопанство е водещ отрасъл, за него има дадености, естествен природен ресурс - съчетание на равнини, полупланински терени, планини, които не се използват ефективно. При животновъдството има да се свърши много конкретна работа в селекцията, а при растениевъдството - в семепроизводството. Процентът на селекционираните животни в момента не е висок - само 10% при кравите, при необходимост от контролиране на 30%. Още по-нисък е той при овцете. Трябва да подкрепим тези стимули, коментира още земеделският министър.

Една от постигнатите договорености между България и Брюксел по ОСП е опростеното прилагане на директни плащания. Опростеното плащане означава Схемата за единно плащане на площ, която ние успяхме да защитим в Брюксел. Това е най-простата схема, т.нар СЕПП или плащане за единица площ - имащ определен размер земя и съответстваща на нея субсидия, обясни Станков. Друго постижение е договореното с ЕС прехвърляне на средства от Втори в Първи стълб в размер на 25% от Програмата за развитие на селските райони за земеделие и с всички тези суми ще подкрепим слабите си производства.

Земеделският министър коментира още и форматът и целите на новосъздадения Бизнес-научен съвет към МЗХ. В този съвет влизат най-изтъкнатите специалисти в областта на земеделието - растениевъдно и животновъдно производство, учени - по един представител от всеки сектор, както и по един представител на бизнеса. В този бизнес-научен съвет на първо място ще обсъдим аграрната политика у нас на базата на ОСП. С този екип ще определим и внесем за одобрение в Министерския съвет приоритетите в аграрното производство на държавата ни. Правим го защото на практика нямаме защитени приоритети на национално ниво, обясни министърът.

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!