Нежеланието на финансовия министър да включи парите по украинската помощ в проектобюджета за следващата година силно притеснява овощарите.

Четете още: Как да кандидатствате за наградите на Agri Summit & Awards 2024

 

„Дали ще успеят политическите партии и народните представители да го включат в документа –не знаем. Тази несигурност и забавеното плащане, допълнително нагнетяват напрежение в земеделието“, коментира за Агри.БГ Димитричка Търпанова от Добруджанския съюз на овощарите. 

Притесненията на хората, заети в селското стопанство за следващата година са, че у нас винаги закъсняваме с подпомагането на фермерите. „Тази украинска помощ, за която толкова много говорим, колегите ни от другите европейски страни я взеха в началото на годината, а ние стигнахме до протест, за да получим втория транш на подпомагането“, каза още тя. Търпанова е убедена, че резултатът и ефектът са едни, когато получиш парите през март, април, май до юни, а съвсем друга е ситуацията, когато дойдат през есента. „Доволни сме, че подписахме меморандума, но като цяло работата върви трудно и бавно, ефектът на това подпомагане е значително по-нисък в следствие на забавените плащания“, споделя опитната овощарка. 

Нейните големи притеснения са свързани с пазара и реализацията, защото „каквото и да направим като производство, не сме конкурентни. Не можем да произведем плодове на цените, които постигат Молдова, Украйна, Турция, Македония и Сърбия“

Според нея нашите производители на плодове не могат да постигнат тези по-ниски стойности, защото наемите им за земята са различни, както и цените на торовете и препаратите, заплащането на работната ръка, както и подпомагането също са по-различни. „Това, че не са част от Европейския съюз, съвсем не значи че нямат икономически стимули да произвеждат. Те се разрастват и внасят на европейския пазар все повече прясна, преработена и замразена продукция, която струмва много под цените на нашето производство. Себестойността им е много ниска, а нашите субсидии на практика са компенсации, за да оцелеем, защото спазваме санкциите срещу Русия. Ако не ни подпомагат, ние не можем да произвеждаме“, споделя още Търпанова. 

„В момента виждаме нежеланието на финансовия министър да даде средствата, и ако те не бъдат заложени при второто четене – как нашите производители ще са конкурентни на страни, които са си получили украинската помощ навреме, и на тези които не са членове на ЕС“, пита тя. 
Поисканият размер от Министерството на земеделието за 2024 г. е 442 млн. лева. До 20 юни догодина трябва да бъде изплатена последната сума от т.нар украинска помощ, след това временната рамка няма да съществува. 

„Тези, които са достигнали тавана ще отпаднат и ще има повече средства на по-малките производители. Ние също имаме големи производители, които са получили тавана на плащанията, но смятаме, че средните и малките стопанства, както при нас, така и при животновъдите са най-потърпевши от кризата“, според Търпанова. 

От Добруджанския овощарски съюз са писали писма с молба за съдействие до Комисията по земеделие, премиера и министъра. Не е сигурно обаче какво ще бъде крайното решение, но „ако действително не се осигурят тези средства, ние ставаме още по-неконкурентно способни“.

Четете още: Вече има нов таван на украинската помощ

Във връзка с протеста на животновъди и оранжерийни производители от миналата седмица, Търпанова коментира така – „Ние не подкрепихме протеста, защото за нашите производители е по-важно да стане преразпределението на средства. Отраслите, които бяха одобрени с голяма ставка през 2022 г. на практика достигнаха най-бързо тавана – това са млечно говедовъдство и оранжерийно производство“.
Тя напомни, че няма одобрени технологични карти, нито справедлив начин за разпределение на тези субсидии. „Ако беше някакъв процент от себестойността може би всички щяхме по-справедливо да бъдем възмездени“, убедена е още тя.