Едно зло никога не идва само! Поне така казват препатилите. 2020 г. е белязана не само от COVID-19, но и от природни катаклизми. Особено в Добруджа. 

Стопани от Северозапада: Колкото и да вали от тук нататък, няма да помогне

Не стигат пряката опасност за здравето, обърканите пазари, свитото потребление, занижената покупателна способност, ами на Североизток природата показа своята жестокост.

Добруджа изпадна в немилост пред Висшите сили, които изпратиха невиждана суша, горещини и суховеи. Изпепелената земя спря да ражда!

Това се превърна в трагедия за хората, живеещи върху най-богатия чернозем, който от столетия дава сигурност. Хлябът на България се раждаше на златните полета, но през това лято те нищо не родиха. Имаше само почерняло, сбръчкано жито и мрачни лица. И загуби. 

След ожънване на пшеничните полета от близо 1 млн. 300 хил. дка, надеждите на земеделците се насочиха към пролетните култури. Поне те да спасят положението! Плановете са едно, горчивите реалности – друго.

През последните дни суховеят – този прочут добруджански вятър, изгори царевицата и слънчогледа. Полетата изсъхваха буквално за часове пред смръщените погледи на стопаните. Прословутите безкрайни добруджански ниви бяха буквално изпепелени! Надеждите бяха попарени! 

Необичайно рано започна прибирането на маслодайния слънчоглед в крайморските общини, които вече са превърнати в пустиня от продължителната суша. Първите жътви показаха отчайващо ниски добиви – около 50 кг/дка.

Много преди това стана ясно, че реколта от царевица също няма да има. Земеделците се чудят тази суха и изгоряла шума дали изобщо ще стане за нещо, или само ще трупат поредните загуби, като я ожънат. 

Апокалиптичната картина не е измислена, а напълно жестока реалност в Добруджа. Тежките последствия от COVID-19 и от ударите на природата тепърва ще изникват като остри подводни камъни и ще пробиват трудно управляемия кораб на агробизнеса.

Плащания, ренти, ОСП, подготовка за есенната кампания, кредити, семена, лихви, банки, зелени мерки – всичко ще се завихри в един водовъртеж, от който трудно ще се взима глътка въздух.