Пътят на качественото българско вино е към европейските пазари

Тодор Цеков е председател на управителния съвет на Балканска гражданска коалиция със седалище в Белоградчик и обединяваща усилията на българи, сърби и румънци в областта на трансграничното сътрудничество. Според Тодор Цеков това е пътят за успешно развитие на регионите в граничните зони на трите страни. Заедно работят по редица проекти, част от които са свързани с промотирането на лозарството и винарството.

Заедно с Румънската асоциация за трансфер и иновации – Крайова успешно работят по проект „Пътят на виното”, в рамките на който няколко малки винарни – тип шата – ще се представят на трансгранично изложение в рамките на Международния сомелиерски конгрес на 15 и 16 ноември в Крайова.

Г-н Цеков, може ли българското вино да пресича успешно границите на Балканите?
В работата си досега – и с колегите от Северозападна България, и с партньори от съседните страни, винаги сме обръщали особено внимание на разширяването на бизнес сътрудничеството, което може да доведе до положително развитие на нашите региони и до създаването на работни места. „Пътят на виното” е насочен основно към обединяването на малките винопроизводители в региона на Видин, Монтана, Плевен и окръг Долж като крайната цел е излизането с обща търговска марка на европейските пазари. Определено смятам, че това е успешният път. Още повече, че за първи път заедно разработихме стратегия, насочена именно към дребни и средни лозари и винари, произвеждащи до 150-200 тона вино годишно. Това е добър пример за обща работа с цел развитието на конкретния бизнес. Ние визирахме лозаро-винарския сектор, но по мое мнение, стратегията може да бъде адаптирана и към друг бизнес.

Какво очаквате от изложението?
Още веднъж да покажем продукцията на нашите винарни, да ги представим не само пред румънските потребители, а и пред специалисти от различни европейски страни. Разбира се, ние ще продължим работата си – предстои в Крайова да бъде създаден Музей на виното, който ще представи в цялост лозаро-винарските традиции на трансграничния регион. В бъдеще се надяваме този музей да прерасне в Балкански.

Как се справят малките лозари и винари в Северозападна България? Какви са основните трудности?
През последните година и половина нашите лозари-винари имаха серия от срещи и икономически мисии с колеги от другата страна на Дунав. Основният проблем, с който се сблъскват всички производители, е липсата на пазари, на които да се реализира виното, което те произвеждат. Разбира се, сред основните проблеми е и нелоялната конкуренция на некачествени вина на много ниски цени, които заливат българския пазар. В България, за съжаление, ниската платежоспособност на населението един вид дотира некачественото производство. Вижте каква е ситуацията на пазара – напитки, нямащи нищо общо с виното, освен етикет, на който пише „вино”, се продават много по-успешно от истинското вино, произведено в наши шата и отличаващо се с много високо качество. Все още в България цената е определяща при вземане на решение за покупка. Точно този „феномен” трябва да бъде преодолян и се надявам обединени да успеем да промотираме успешно качествените български вина.

Шато ли е успешната формула?
Това е насоката, в която се развива винарският бизнес в нашия регион. Имаме две изби, които са отпреди около 50 години, но вече са приватизирани – Магура и Новоселска гъмза. В последните години в района бяха създадени и няколко нови изби. Те са различни като замисъл. Боровица, например, е по-скоро бутикова изба – тук се произвеждат серии вина за ценители. Шато Девал също е нова изба, в посока към Плевен е шато Бургозоне. Принципът на организация при тях е точно създаването на собствен тероар, от който се произвежда собствена марка вина. Производителите, които нямат собствени винарни, отглеждат сами грозде и по собствена технология произвеждат вино в други изби.

Оптимист ли сте за развитието на Северозапада?
За съжаление, Северозападна България е в много трудно положение и едва ли някой ще ви каже, че е оптимист за бъдещето на този регион. Основният проблем, според мен, е обезлюдяването на Северозапада, както и вече крещящата нужда от квалифицирани кадри. Тези кадри най-лесно си намират работа и просто мигрират. И в бъдеще смятам, че това ще е основният проблем на този регион – липсата на кадри и застаряващото население. Не съм оптимист, че този проблем ще се разреши положително и че големият като територия Северозапад ще настигне скоро другите региони. Но съм оптимист за бъдещето на лозаро-винарския бранш, защото в този сектор се правят сериозни инвестиции и се надявам брандът да бъде много скоро успешно представен на външните пазари. По-трудно ще се преборим за местните пазари, но всички лозари-винари се надяват да дойде времето, в което и българският потребител ще оценява виното, което купува, по неговите качества, а не по ниската цена.