Особености и важни моменти при парцелираната паша и ротацията на пасища са показани в демонстрационно видео на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ). Филип Харманджиев, собственик на ферма „Чифлик Ливади” разказва от първо лице за това как организира пашата на своите животни, с какво ги храни за максимално добри резултати и какво му носи прилагането на системата „еднократно доене”.

Какви са най-големите ви трудности като земеделски производители в момента?

Във видеото е показано новото му пасище в землището на село Дамяница. Стопанинът полага усилия да зареди почвата с органична материя и да вдигне плодородието. Залага на смеска от бобово-житни култури, като основната стъставка е еспарзета и зведзан, има овсига, детелина, люцерна и други.

„Избрахме звездан и еспарзета заради танините в тях, които действат обезпаразитяващо на животните и не предизвикват подуване”, споделя животновъдът.

Филип Харманджиев: Основна задача като фермер ми е как да имам повече почва. Аз не гледам крави, гледам почва, ако се погрижа за нея, тя ще ми върне всичко.

В пасището му има растения с различни фази на растеж през годината. Фермерът ползва директна сеялка, за да вкарва в постоянния тревостой едногодишни култури. Лятото например това са кроталария – бобово растение, суданка и сорго, а зимата – коктейл от зърнени култури – пшеница, ръж, овес, тритикале, които използват времето на покой на постоянната култура и зимната влага да направят обилна биомаса в началото на пролетта. „Директната сеялка е изключително ефективен инструмент за увеличаване на биомасата”, подчертава Харманджиев. В пасището му се вкарват специално и пчелни култури като елда и други.

Във видеото от фермата ще се запознаете и с концепцията на еднократното доене, на която залага животновъдът.

„Икономиката на еднократното доене е доста добра, защото махаш около 50% от разходите, макар че добивът пада с 20%. Млякото се концентрира и има повече сухо вещество. Реално губим от добива, но пестим от разхода. Все пак с уговорката, че ние преработваме продукцията си и за нас е важно не толкова количеството, а качеството на млякото. За съжаление, у нас цените на мандрите са на литър мляко. В Нова Зеландия например цената се определя от килограм сухо вещество, няма значение колко литра е млякото”, коментира Харманджиев.

Той избира Българско Родопско говедо, Джерсей и Монбелиард, вместо Черношарено и Холщайн. Според него млякото от тези породи е с много добри качества за преработка. Фермерът споделя опит в прилагането на успешна ротационна паша, дава съвети как да не се стига до свръхизпасване. Ще научите и как се осъществява и какви са ползите от пасане на място на бали в най-неплодородните части на пасището. Ще видите и така наречената мобилна сянка, както и преместваем електропастир. Вижте повече във видеото.