В оранжерийното производство годината започна с повтаряне на сценария от 2023 г. По-късно ще се заложи продукция, по-късно тя ще излезе на пазара, когато там вече ще има достатъчен внос… До какви изводи води това?

Местата за AGRI SUMMIT & AWARDS 2024 се изчерпват

„По-голяма част от нашите колеги не залагат производство сега заради високите цени на енергоносителите. Има един – двама големи производители, които работят, защото имат сключени договори за износ. Останалите изчакват. Повтаря се сценарият от миналата година. Ако се продължи така, оранжерийното производство, чийто смисъл е да отглежда целогодишно, ще загуби този статут”, описва ситуацията пред Агри.БГ Марин Генуров, член на УС на Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП).

Така около великденските празници може би пак няма да има достатъчно български зеленчуци на пазара, а когато се появят, те ще се бият ценово с вноса. За потребителят, който не държи на българския произход на храната си, може и да е добре, но за производителите това не е благоприятно. Секторът на оранжерийното производство настояваше и тази година за подпомагане във връзка с енергийните разходи, но засега няма такова.

В същото време през януари земеделският министър Кирил Вътев коментира при посещението си в българска оранжерия, че трябва да се преосмисли цялостния подход към това производство.

„Много е интересна темата за оранжериите и тя най-накрая трябва да бъде анализирана съвсем обективно, тъй като виждате, че на пазара има конкуренция, а ние не можем да забраним вноса или вътрешнообщностните доставки от други европейски страни. Испания, Франция, Италия… имат топли райони, където не правят тези енергийни разходи. 

Ние трябва сериозно да си зададем въпроса има ли смисъл през зимата да произвеждаме българска продукция в оранжериите с толкова високи енергийни разходи. Да, темата за подпомагане и компенсиране на енергийните разходи е на дневен ред, никой не я отхвърля, но големият въпрос е къде можем да бъдем конкурентни и колко си струва това да се прави”, подчерта Кирил Вътев.

 

Че нямаме благоприятните условия да се мерим с държави със сериозно производство и по-топъл климат, е съгласен и Марин Генуров, но по думите му това не следва да е достатъчен мотив да не се инвестира в българска оранжерийна продукция.

Марин Генуров: Както каза министърът, не можем да се конкурираме със страни като Гърция и Испания, които са по-конкурентни, но в същото време защо да не подпомогнем българските производители и когато продукцията излезе на пазара потребителят да прецени коя да избере – българската или вносната.

 

„Ние искаме да се направи една цялостна стратегия за развитие на оранжерийното производство, част от която да бъде и целевото подпомагане за енергоразходи. Но също много важно е тя да включва пазари, начин на търговия като предварителни договори и прочее. В момента се подготвя такъв закон за търговията със земеделска храна. Има върху какво да се работи и сме оптимисти в това отношение”, добавя представителят на сектора.

Генуров обръща внимание и на една позабравена, но също важна част от веригата на производство – разсада.

„Много е странно, че няма подпомагане на разсадопроизводството в България. Оттам се започва производственият процес. За да получиш добра продукция, ти трябва да започнеш от качествен разсад. В момента у нас има няколко компании, които произвеждат разсад, но те не са конкурентноспособни и нямат тези условия, както например гръцките. Голяма част от производителите си вкарват разсад оттам. Идеята ни е да се подпомагат производителите на разсад за зеленчуци”, казва за финал Марин Генуров.