Необходимост от промени в модела на субсидиране на българското земеделие отчитат всички от бранша. Не е ясно доколко едно или друго предложение съответства на Европейските регламенти, но последното, споделено от председателя на парламентарната Комисия по земеделие Пламен Абровски пред Агри.БГ, предизвика поредна вълна от мнения и коментари как субсидиите да са по-ефективни не само за „чертожниците”.

Гласувайте: Бихте ли подкрепили освобождаване на субсидиите от данъчно облагане?

Абровски обяви, че е възможен различен модел на изчисляване и финансиране на обвързаната подкрепа, основан на произведеното количество продукция. Идеята е първо да се изчислява ставката на база произведена продукция, а след това да се разпределя на броя животни или на хектари, които даден бенефициент има. По думите му така ще се стимулира високата продуктивност в земеделието.

Неговото виждане беше прието от читателите на Агри.БГ както с възторг, така и с доза съмнения: няма ли опасност големите производства да бъдат привилегировани, кое гарантира, че измамите с фактури за реализирана продукция ще спрат; стимулирането на продуктивността няма да премахне пречките пред пазара. Мнения от браншови организации също бяха изказани.

Нашето предложение беше да се вземе процент от себестойността на продукцията, реализирана на пазарни цени - не измислените, които се фактурират от "чертожниците”, припомни Мариана Милтенова, председател на Съюза на градинарите, и допълни:

„Например да се вземе 30% от себестойността на продукцията на всяка култура. Не може разходите за декар в едно производство да са 2500 лв. и да се дава 30 лв./дка, а в същото време разходи от 100 лв./дка в друго производство – пак 30 лв./дка. Сбъркана е цялата концепция.”

Според нея не е достатъчно просто да се мисли за проблема с обвързаната подкрепа, а да се оправи целият модел на субсидиране. 

„Имаме младо насаждение - в него се наливат средства до встъпването му в плододаване, няма и един лев приход, няма обвързана подкрепа, няма помощи. Защо да се създават нови градини тогава?! Те трябва да бъдат подкрепяни през цялото време, включително по инвестиционната мярка. Истината е, че начинът на подпомагане не стимулира хората да произвеждат, а напротив”, убедена е Милтенова, като подчерта, че в старите държави членки се получава базисно плащане на стопанство, а у нас се плаща на хектар.

Относно фалшивото отчитане на продукцията, независимо от модела на субсидиране, трябва да се промени моделът на контрол, смята браншовият представител, както и властите да търсят информация от бранша. „В Австрия контролът се извършва от хора на граждански договори  агрономи, пенсионирани или не, които в даден район правят контрол и докладват, а не с чиновници на държавни заплати от местната служба”, дава за пример Мариана Милтенова.

Коментар по темата направи и председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) Тодор Джиков. Той отчете като добър знак, че „за първи път се опровергава оправданието, изтъквано от години, че регламентите и директивите на ЕС не позволяват каквито и да е промени в начина на отчитане и изплащане на обвързаното с производство подпомагане. 

„Към този момент не бих се обвързал с конкретно предложение, но е важно, че може да има и друг модел – дали процент от продажна цена, общ приход на стопанството, себестойност, фактурна стойност, или друго. Важното е да се направи анализ и да се постигне решение с мнозинство от представителите на различните сектори. Целта е тези, които произвеждат качествено, да получават по-голямо подпомагане, коментира Джиков.

Той е убеден, че независимо от формулата е необходимо първо актуализиране на стойностите за доказване на добиви по култури, които да съответстват на реалния добив от съответната култура.

„На картофите средният добив е около 2 тона по статистика и толкова се доказват. При лука средният добив също върви около 2 тона, а но се изисква 1 тон за доказване. Това облагодетелства виртуалните производители  те могат да продават на по 0,5 лв./кг. У нас за фактуриране под себестойност за доказване на добиви не се предприемат стъпки за контрол и разследване, обясни председателят на НАК.

Той определя като непродуктивно разделението на малки, средни и големи в сектор „Плодове и зеленчуци”. „И в момента има диверсификация – до 300 дка е една ставка, над 300 дка е 75% от нея”, подчерта Джиков и обърна внимание към още един проблем.

Трябва да се съсредоточим върху пазара, възможностите и конкуренцията, защото нашият е коренно различен от този на зърното. Когато ние имаме урегулиран пазар, много по-лесно се работи. Тогава големият няма да се интересува от субсидии, а ще мисли за външни пазари, а малкият ще има повече възможности за реализация”, каза за финал Тодор Джиков.

Така отново едно предложение за промяна в подпомагането отключи размисли за поредица взаимосвързани проблеми в родното земеделие. Те са като скачени съдове и изолираното решаване на един от тях може не само да не е резултатно, а и да създаде още повече проблеми. Възможен е и друг вариант – това да е добро начало, отправна точка за поредица от положителни промени. Разбира се, оценките могат да се дадат, когато нещата се приведат в действие отвъд политическото говорене.