"Не можем да се съгласим с тази “обосновка”, тя е лишена от логика и целесъобразност". С тези думи председателят на Асоциация на овощарите в България Живка Гроздева определи пред Агри.БГ обосновката на агроминистерството, на базата на която е направено разпределението на средствата по Ковид мярката между секторите „Животновъдство” и „Растениевъдство”.

Преразпределително плащане: Ставката се очаква да бъде 210,32 лв./ха от догодина

По думите ѝ от сектор „Плодове и зеленчуци” определят приложената от ведомството статистика като „стъкмистика”, „обидна” и „кьорфишек”. „Ако Мзм продължава да изработва такива “обосновки”, тежко му на българското производството на плодове и зеленчуци. Много производители се отказват от градините си - опитват да ги продадат или спират да ги гледат. Това ли искаме?!”, реторично пита браншовият представител. Какво всъщност възмущава фермерите от сектора?

На всички е ясно, че разходите в секторите трябва да се разглеждат поотделно, за да са обективно пресметнати загубите от увеличаването им (по време на срещите с министерството от „Плодове и зеленчуци” дори бяха предоставили таблици със данни за производството от години назад), „после, се умножава увеличението на разходите при едното производство с общото произведено количество от него. Същото се прави и за определяне загубата при другото производство”, пояснява Гроздева и коментира:

„Какво правят обаче от Министерството на земеделието (МЗм)? - Осредняват увеличението на всички разходи за 2021 г. спрямо 2020 г. без да разделят разходите за производство на плодове и зеленчуци от тези в животновъдството. Ако ги бяха разделили, щеше много ясно и недвусмислено да се види, че по-високо е увеличението в разходите за плодове и зеленчуци.”

От бранша очакваха този документ с голямо нетърпение, след като от министерството ги уверяваха и успокояваха, че той ще докаже обективността на решението да насочат по-малката част от Ковид бюджета към растениевъдството (плодове, зеленчуци, лозя, рози и ориз). Хронологично МЗм първо им представи разпределението на бюджета и след това обосновката за него. 

Гроздева обърна внимание и на заглавието на документа - наречен е обосновка, а не анализ. „Обосновка означава доказателство, аргумент в подкрепа на теза, позиция. Важно е да се направи това разграничение, за да проумеем и съдържанието му. Много въпроси повдига този “документ” без посочен автор, заяви тя.

Живка Гроздева: Дали разпределението на бюджета по Ковид мярката между двата сектора  е станало след изготвянето на този документ, или се е случило обратното - първо е взето решението, след което му е направена обосновката.

Според нея много вероятно е да се е случило второто, защото липсват доста данни. „Прави впечатление подбора на определени разходи от производството на селскостопанска продукция. Липсват разходи за труд, наем на земя и други. В същото време са включени разходи за поддръжка и ремонт на селскостопански сгради.

Знае ли авторът колко от производителите на плодове и зеленчуци стопанисват селскостопански сгради? - Много малък процент. А колко са онези, които плащат на работници? - Всички”, подчерта Гроздева и продължи с въпросите:

На какъв принцип са избрани или подбрани тези производствени разходи/фактори? Според технологични карти или според какво? Защо липсват разходи за труд? Защо се осреднява увеличението на всички разходи без да се разделят на такива , които са съотносими към растениевъдството и такива, които са част от животновъдството?

Живка Гроздева: Няма никаква логика да изчисляваме средно увеличение на разходи за тор и продукти за растителна защита в животновъдството. Както няма логика да изчисляваме средно увеличение на разходи за фураж при производство на плодове и зеленчуци.

Представителят на овощарите обърна внимание, че средното увеличение на разходите в производството на плодове и зеленчуци (торовете, препаратите, горивото , ел. енергията и посевен/посадъчен материал) е над 40%, а не 26,6%, както твърдят от министерството.

„Липсват също така количествата произведена продукция, които са база за изчисление на загубата. На тези и още въпроси ще искаме отговори от автора на обосновката и ще настояваме да се направи истински анализ”, категорична е Живка Гроздева.