едно директно мнение на един български фермер, по повод поредния анализ на Института за пазарна икономика ( ИПИ )

 

НЕКА СИ ГО КАЖЕМ НАПРАВО…

Господа икономисти, Защо, според Вас, агро сектора във всички страни се субсидира?

Защо, според Вас, именно този сектор е обект на данъчни облекчения?

Защо серизна част от бюджета на ЕС се заделя за този сектор?

И защо винаги е необходимо това да става своевременно, а не постфактум?

Нека Ви припомним за пореден път кой и как произвежда храните от първа необходимост за изхранване на населението. Хлябът, месото, млякото и яйцата не са даром от природата. Производството им поглъща сериозен финансов ресурс, свързано е със сериозни отговорности и риск, а възвръщаемостта на вложените средства отнема месеци. И поради факта, че е непривлекателна професия, предвид специфичността й, следва да бъде подкрепяна и посредством стимули да бъдат мотивирани млади хора да поемат по пътя на фермера.

Политиката, спрямо агросектора, често е погрешна, не се проявява далновидност и често необмислени решения носят куп негативи за дълъг период в бъдеще време. А именно – В следствие на отпадане на данъчните облекчения, бавното придвижване до ръстът на евросубсидии на нашите колеги от ЕС, както и ежегодното им закъсняващо изплащане са все предпоставки за влошаване на собствените ни финансови резултати. Земята е актив, който, според Закона за счетоводство, не се амортизира, но истината е, че изисква специални и доста скъпи грижи, за да запази и повиши своята производителност. Трудно достижими са високи добивни нива и високо качество на произведената продукция при липса на навременни средства и загрижена политика с дългосрочна визия за целия отрасъл. Малкото свеж въздух вдишан от нас след субсидирането ни е заплашен за секне предвид безумията, които се пускат в публичното пространство за утежняване на бюджета и недостатъчно участие на сектора в БВП /което сериозно буди съмнение/.

Предвид динамичността на количествата световни хранителни запаси, предвид и непредсказуемостта на природата, която обещава да бъде още по-безмилостна и без съмнение непривлекателността на този бранш, всичко това предполага по-специално отношение, защото все пак става въпрос за изхранване на населението на първо място, а на второ – за един добър износ с положително салдо за България.

Под по-специално отношение се има предвид – толериране на бранша и работещите в него по всякакъв начин. Не случайно развитите страни, към които често отправям взор, за да се поучим от една или друга тяхна политика и стратегия, от давна са достигнали до тази истина и работят в симбиоза с браншовиците, за да им осигурят комфорт при производството на храните от първа необходимост, необходими за нашата и Вашата трапеза. Без съмнение обаче всичко казано до тук Ви е добре известно.

Защо тогава отчитате еднопосочния резултат от всеки един Ваш анализ? Не би било професионално да премълчавате или да не доанализирате последствията за може би единствения работещ по време на икономическата криза сектор? Защо не подкрепите един такъв анализ с цифри – колко би бил позитивът за Бюджет 2011 и какъв дългосрочен негатив измерен в цифри би понесъл секторът, в последствие БВП? Не се ли опасявате, че вместо да „изпишете вежди ще извадите очи”…? Съвсем не носталгично ще кажа: Колко близко назад са годините, в които никой не чуваше и не коментираше земеделецът и животновъдът, никой не питаше колко сме загубили и как оцеляваме. .. ДЙ