Ежегодно в сезона на беритбите у нас буквално тече издирване в цялата страна на работници. Проблемът е достигнал критични нива, производители споделят, че той става причина за необрани градини, лошо качество, загуба на пазари и на бизнеси. В търсене на решения земеделските организации тръгнаха на поход из институциите. През Агри.БГ Живка Гроздева, председател на Асоциацията на овощарите в България споделя за срещата на представители от сектор „Плодове” с министъра на труда и социалната политика Георги Гьоков.

Гласувайте: От какво ще страдат най-много фермерите при разразилата се политическа криза?

„Проблемът много се е обострил. Разбирайте, че има хора, които не си обират черешите, защото няма работници или са изправени пред избор кои градини да не оберат, защото работниците им не стигат за всичките. Не е нормално 6-7 производители да се борят за 3-4 работници, така не може да се произвежда, камо ли качествено”, заявява Гроздева и разказва как от 200-те бригади, на които е звъняла, почти всичките отказват или са заети в розобера.

„Опитваме се да подобрим надниците и условията, но всяка година берачите са все по-малко и по-малко”, допълва тя. Така, събрали ключовите проблеми с организирането на работната ръка, овощарите отишли в Министерството на земеделието, откъдето пък им уредили среща с министър Гьоков в социалното министерство. Установили, че от всички сектори в земеделието вече са минали оттам със същия проблем – очевиден индикатор за мащаба му.

А проблемите са: липсата на работници и на квалифицирани такива; непосилните надници; много трудното сключване на договори и други.

„Работниците, освен че ги няма, изобщо не са квалифицирани. Апелирахме да се търси някакъв вариант тези хора да бъдат квалифицирани, по различни програми например.  Отговорът беше, че така ще стане двойно субсидиране, защото земеделието е дотиран сектор”, расказва Гроздева след срещата с министър Гьоков.

Оказва се, че ако се въведе безплатен курс за безработни, които да се квалифицират в различни земеделски дейности, това ще се приеме като субсидия извън ОСП, което е проблем. Излиза тогава, че пак земеделското министерство трябва да се ангажира с това. Фермерите, особено в Covid-19 кризата заговориха за субсидирана заетост и други механизми, които да им помогнат да запазят бизнеса и работещите в сектора, но нищо от тях не се реализира. Сега те се обърнали към Гьоков с питане може ли по някакъв начин трайно безработните да бъдат насочени към земеделието, но и тук не получили обнадеждаващи отговори.

„Сблъскваме се постоянно и с факта, че работниците отказват да представят личните си карти и да бъдат назначени на какъвто и да е договор. Докога производителят, който иска да си свърши работата и да работи според закона, ще бъде единственият отговорен? Работникът няма мотивация да иска договор и се възползва от това, че ние сме притиснати, защото трябва да берем. Отговорът, който получихме беше, че няма какво да се направи по този казус”, споделя браншовия представител.

Министърът на труда посъветвал земеделците да се обръщат към бюрата по труда в страната със заявки за свободни позиции. „Ние го правим постоянно, но няма ефект, защото в повечето случаи не се връща никакъв отговор. Другият вариант - изпращат се хора, които идват с идеята, че ще откажат работа – не се чувстват добре, не могат да работят на слънце, на стълба… Този подход не работи”, категорична е Гроздева.

В нейните градини от години работят хора от трети страни, предимно молдовци, но по думите ѝ и това не е решение на големия проблем. Често се случвало тези работници да заявят едни умения преди идването си, а на място да се окаже, че ги нямат или не искат да работят точно това. Гроздева смята, че афишираните субсидирани кампуси за работници, които ще се осигуряват в новия програмен период, също са работа на парче, защото няма да има кого да настанят в тях.

Живка Гроздева: Проблемът е много комплексен и трябва да се работи в няколко посоки. Нужна е краткосрочна, спешна мярка, даваща възможност за по-високо заплащане, така че да задържим работниците у нас, а дългосрочен план – сериозна работа с образователните институции.

„Ние няма да се откажем да търсим отговорните институции за решения, защото те са в техните ръце. Следващият ни ход ще бъде да искаме среща с Министерството на образованието. Има десетки селскостопански техникуми, които би следвало да дават професия, но незнайно по какви причини тези хора след това не работят в земеделието.

Трябва да се преразгледат функциите на тези учебни заведения – какви специалности предлагат, каква квалификация, отговарят ли на съвременните нужди на земеделието, обвързани ли са с бизнеса чрез практики, стажове, както е в много западни държави”, казва още Живка Гроздева.