България е водеща в употребата на малинокомбайни за прибиране на реколтата в Европейския съюз. В страната ни вече има 15 от високотехнологичните машини, като освен за малини те се оказват удачни за бране и на други плодове - вишни, сливи, кайсии, праскови и дори ябълки. Това разказа пред Агри.БГ Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроиводителите и ягодоплодните (БАМ-Я).

Хитър начин за бране на боровинки и малини

Наши фермери вече са експериментирали с прибирането на различни видове плодове с малинокомбайни в интензивни градини с нискостъблени дръвчета и са останали доволни от резултата. Затова притежателите на машините обмислят за следващия сезон схема, при която да отдават под наем техниката си на производители на други плодове, които узряват извън сезона на малините.

Обраните по този начин плодове са подходящи за индустриална употреба, въпреки че касетките с машинно и ръчно събрана продукция са трудно различими, обяснява Петков.

"Малинокомбайните са особено подходящи в периода на епидемията от коронавирус COVID-19, тъй като компенсират дефицита на работна ръка и осигуряват хигиена - самото бране става от машина, а работниците са оборудвани с предпазни средства", коментира още председателят на БАМ-Я.

Капацитетът на машините позволява да обработят до 30-40 дка насаждения за 8 часа, като за обслужването са необходими четирима работници. При ръчното бране малинопроизводителите наемат до 2-3 берачи на декар, което означава, че техниката заменя между 60 и 90 човека.

Повечето от функциониращите у нас малинокомбайни са закупени втора ръка. Нови струват 250-270 хиляди долара, а при приема по мярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" те не са били сред допустимите машини. Затова стопаните са се принудили да закупуват вече употребявани, които излизат доста по-изгодно - около 170-190 хиляди долара в зависимост от марката, модела и годината на производство.

Оптимистичните очаквания за реколтата от малини са тя да е колкото миналогодишната, когато също не е била висока, или с минимално намаление, прогнозира Петков. Големият дефицит на вода в един от най-развитите малинопроизводителни райони - Попово и Опака, за момента изглежда преодолян. Но в Гоце Делчев вследствие на голямата градушка има голямо пропадане на площи. В Южна България поради сушата се наблюдава забавен ръст на добивите.

В момента в страната се отглеждат 21 000 дка с културата, което е лек спад спрямо 2019 г., когато площите са били 22 000 дка. Тази тенденция може да се задълбочи, предупреди Петков. Земеделците от района на Попово и Опака се грижат за 3 000 дка с малинови насаждения, но Министерството на околната среда и водите (МОСВ) сигнализира, че те могат да останат без вода за поливане от язовир Ястребино през 2021 г. Ако това се случи, то ще създаде сериозни проблеми на производителите и може някои от тях да редуцират още декарите, които отглеждат, прогнозира председателят на БАМ-Я.