Малко държави могат да се похвалят с такова голямо разнообразие на отглеждани култури, а при това положение да вкарваме плодове и зеленчуци от съседни страни е грозно. Такава е оценката на овощаря и биопроизводител на малини и вишни в софийското село Разлив, Томо Томов.

Фермерски храни: Сагата с търговските вериги влезе в чужди медии

Производителят се занимава със земеделие от 20 години. Преминал през отглеждането на различни култури, Томов се спира на овощарството, понеже в необлагодетелствания район, където е стопанството му, това е най-подходящото земеделие според него. Днес той е затворил производствения цикъл, преработва голяма част от продукцията си като сушени и замръзени плодове, а пазарът му е ориентиран навън, предимно към Нидерландия.

Пред Агри.БГ опитният земеделец анализира ключови моменти в родния сектор „Плодове и зеленчуци“, както и в биоземеделието, като споделя от своя опит и наблюдения у нас и в Европа.

Сектор „Плодове и зеленчуци“ е много трудоемък, това всички го знаят. Подпомагането само по себе си е добро, стига да идва навреме. Биологичните плащания тази година са последни. Дали заради изготвянето на новия биорегистър, или по друга причина, не знам.

Но юни месец вече е твърде късно за една субсидия. Тя е необходима в началото на март, за да може да се използва за предстоящата стопанска година, категоричен е производителят.

Логики в биологичното производство 

Европа от години постъпателно залага на развитието на биоземеделието и местното, регионално производство като гаранция за стимулирано земеделие, за по-качествен хранителен продукт, както и като екологична мярка.

Австрия е водеща в дяла си на биологични площи от общите обработваеми земи, а ние сме на едно от последните места, но все пак с най-голям ръст през последните години, показаха последните данни от Евростат в началото на годината. Според биопроизводителите биото е не просто авангардно занимание, а добрата алтернатива за бъдещето.

Томо Томов: „Разходите в биологичното производство са големи, а разликата в цената вече не е толкова драстична между био и конвенционалните продукти. Правило ми е впечатление, че в Нидерландия в много от магазините биородуктите са на по-ниска цена. Може би това е вид държавна политика за насърчаване на биологичното производство и потребление. 

У нас обаче логиката е друга. Специално магазините за биохрани предлагат смешно ниски цени на производителите, а цената на продаваната стока от тях е в пъти по-висока. Ние сме предлагали сушена биоябълка на 8 лв./кг, докато в биомагазин 150 грама струват 5 лв. А на нас ни казват, че изкупната цена е твърде висока. Нашите наблюдения са, че цената скача обикновено 4 пъти. 

Моята биомалина отива за износ, независимо от качеството – от първо, до трето има интерес. Оставям съвсем малко количество за българския пазар. 

биомалините на Томо Томов

Нуждата от диференцирано плащане

"Много от производителите в сектор "Плодове и зеленчуци" се отказват от производството, защото не могат да оцелеят. За да направиш един декар пипер, себестойността му е 1200-1500 лв. Един декар пшеница е със себестойност 150 лв., примерно“, анализира Томов.

Ето затова трябва да има диференцирано подпомагане.

Томо Томов: "За да отгледаш една овошка, ти трябват пет години, без да получаваш нищо от нея. А тогава нямаш обвързана подкрепа. Защо? Ако падне градушка и не ти е унищожила продукцията на 100 %, пак не можеш да докажеш добив, пак нямаш обвързана подкрепа. Не стига, че си попаднал на лоши метеорологични условия и си загубил продукцията си, не те обезпечават, защото не е на 100% съсипана, а в същото време ти не можеш да докажеш продукция и не можеш да си вземеш обвързаната подкрепа. Има неща, които трябва да се променят в сектора. Дано това да стане."

Пазарът за плодове и зеленчуци

Проблемите на родния производител не са един и два, но сякаш най-много боли от вноса на по-некачествени продукти, които подбиват пазара и изместват ролята на българското производство. Томо Томов е намерил добър пазар за своята продукция навън, но споделя надеждите си, че и у нас истинското, качественото, родното производство ще започне все повече да се търси и цени.

Може би сега, след ситуацията с коронавируса, ще се случат и добри неща за родното производство. Надявам се да се наложат повече български стоки във веригите. Въпрос и на национално съмосъзнание е да посегнеш към българското, споделя производителят.

Томо Томов: "Като природни дадености малко страни могат да се похвалят с това, което ние го имаме тук. Да се отглежда толкова голямо разнообразие от култури и в същото време да внасяме ябълки от Македония - грозна картина. Аз имам поглед върху субсидирането там, въпреки че не са в Европейския съюз. Там за всеки килограм синя слива, примерно, се получава по 3 денара, ако е предадена в македонско преработвателно предприятие. Същото е и при пипера.

Не е нужно да се учим от македонците на субсидиране, но има начини и при нас да се подобрят нещата. Ако отидете в Италия, италианецът купува чуждата продукция само ако няма вече от родната му. Същото е в Германия, Нидерландия, Испания. Това е въпрос на манталитет. Хората помагат на собственото си производство."

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Българският мед влезе в големите търговски вериги

Производител: Не криза, а суша ни мъчи сега

Десислава Танева: По-високи субсидии, а не по-нисък ДДС