Първият ден от Коледните празници е Игнажден. Като цяло той е свързан със зимното слънцестоене и предците ни са го белязали като начало на новата година, наричайки го Нов ден или Млад месец, защото в него те залагали надеждите си за следващия стопански сезон. И днес във врачанското село Зверино например като заемка от Игнажденско поверие в коледарските напеви е запазено наричане „Да се роди дето рало ходи! Дето ходи и не ходи! Да се роди! Кажете, дружина Амин! “

Първо това наричане е правено в домовете на хората от т.н. „полазник“ т.е. първият, който влезе в дома на Игнажден. Слагали да седне на слама зад вратата, за да мътят кокошките. После вземал жито, ръсел къщата и благославял за плодородие. Стопаните му отвръщали със същото – обсипвали го с пшеница и сушени плодове, та да има плодородие. Ако първият влязъл в дома е домашно животно, стопаните се чувствали най-благословени. Давали му хляб, защото се смятало, че така плодовитостта в оборите им ще е добра.

„На този ден стопаните не впрягали воловете и конете си, за да бъдат здрави и силни през цялата година. Чувала съм от стари хора, че на този ден било забранено да варят боб, за да не бие градушка, а седне ли се на трапезата, никой не трябва да става или недай, Боже да излиза извън двора, защото няма да мътят кокошките“, разказва баба Станка Илиева, която и до днес спазва старите традиции.

На Игнажден старите хора гадаели и какво ще е времето, и дали ще е добро за новата стопанска година. Пчеларите например знаели, че не трябва на този ден да местят кошерите, защото пчелите ще избягат. Когато нямало синоптици нашите предци гадаели за времето през следващата година по дните от 20 до 31 декември, като всеки от тях отговарял на 12-те месеца. Правели дори обобщени „прогнози“. Ако на Игнажден например е ясно, значи пролетта ще е сушава, а ако вали, ще има и пролетни дъждове, и плодородие. Най-добра година обаче трябвало да очакват стопаните, ако е облачно или вали сняг. Тогава и хамбарите, и оборите, и кошерите се очаквало през тази година да са пълни.