Днес се решава съдбата на над 100 бенефициенти по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", които преди близо две години се захванаха да правят разсадници. Въпросът ще бъде обсъден на днешното заседание на УС на ДФЗ. Очаква се да бъде четен доклад по темата с предложение младите фермери, които не получиха одобрение на проектите си заради непоискан към момента на кандидатстване документ от ИАСАС, да бъдат подпомогнати със средства от държавния бюджет.

 

Това се случва, след като съвсем официално администрацията призна, че е допуснала грешка или по-скоро има вина, произтичаща от това, че в последния момент е променила наредбите и така подадени вече проекти не са отговаряли на условията за кандидатстване. Припомняме, че когато Общинските служби за съвети в земеделието изготвяха безплатно проектите по мярка 112 не търсиха от фермерите удостоверение за посадъчния материал от ИАСАС, защото в тогавашните наредби никъде не беше упоменато това. След промяната, никой не беше информиран за новостите, а фондът не се сети в срок да се обърне към експертите си в ОССЗ.

 

Резултатът - над 100 млади фермери направиха разсадници, но не получиха пари за това. Все пак стопаните са длъжни да започнат проектите си, преди да знаят какъв ще е отговорът на администрацията, защото преди одобрението чиновниците правят няколко проверки на място за да се уверят, че посоченото в документите отговаря на истината. След година и половина борба, петиции, писма до всички земеделски институции, дори до еврокомисаря по земеделието Дачиан Чолош и ЕК, днес над 100 млади българи стискат палци, че членовете на УС на ДФЗ, които са отговрни длъжностни лица от няколко министерства, ще се съгласят да платят проектите с пари от националния бюджет, тъй като европейските пари са отдавна загубени, заради дългото разтакаване и нерешаване на проблема.

 

Фермер.БГ се срещна с изпълнителния директор на ДФЗ Светослав Симеонов, който смята, че казусът вече трябва да се разплете. "Много неприятен проблем. С министър Найденов няколко пъти го дискутирахме. Наистина, че част от проблема е дошъл от страна на администрацията.Отговорността обаче е и на самите бенефициенти - те не са се запознали изцяло с нормативната база, че това подлежи на регистрационен режим. От наша страна пък не е било поискано този документ да бъде представен и така се е случил този доста сложен въпрос", коментира Симеонов.

 

Земеделският шеф разясни, че тези пари, които се дават за проектите, няма как да бъдат платени от бюджета на ЕС и трябва да бъдат платени от бюджета на държавата. "На заседанието на УС на ДФЗ ще се внесе доклад по темата с предложение, тъй като това е по взаимна вина, да се плати на хората от бюджета на държавата", каза още той. По думите на Симеонов, за тези бенефициенти ще се приложи цялата схема по мярка 112. Тоест - 50 000 лв. на проект, ще има първи транш, последващи проверки и при констатиране на изпълнение на бизнес плана ще се получи и втория транш. Шефът на ДФЗ добави, че това поражда ангажимент да бъде уведомен и Брюксел, тъй като решаването на казуса ще се яви напрактика държавна помощ. На въпрос колко време ще отнемат административните им процедури за задвижване на плащанията, изпълнителният директор отговори, че ако всичко върви нормално в рамките на месец може и да се реши проблемът.

 

Държавата сама вдига бариери пред европейските пари


Новината обаче се приема с доза скептицизъм от младите фермери с разсадници. По темата ангажираха и българските предтсавители в европарламента, бившия премиер по еврофондовете Меглена Плугчиева, която постави ребром въпроса на министъра. Последно се получи писмо на 12 Януари 2011 г. от еврокомисаря Дачиан Чолош, който пише до фермерите и българските власти, че въпросът е вътрешен.

 

Той казва, че Комисията потвърждава, че е информирана относно развитието на случаите с група млади български селскостопански производители, които са кандидатствали по мярка 112 ПРСР. Комисията е писала на управляващия орган на българската Програма на 30 юли 2010 г., за да поиска допълнителна информация и обяснения по споменатите случаи. "Българските органи отговориха с писмо от 8 октомври 2010 г. Въпросът също така беше проучен по-подробно съвместно с българските власти по време на неотдавнашна одитна мисия на Комисията от 18 до 22 октомври 2010 г., която, наред с други въпроси, разгледа и прилагането на мярка 112 от българската ПРСР. Подробният преглед потвърди, че трудностите, пред които са изправени млади български селскостопански производители, кандидатствали за проекти за създаване на разсадници, са свързани с прилагането на нормативно изискване на българското законодателство, а не на разпоредба, основаваща се на законодателството на ЕС за селските райони или включена в самата ПРСР на България.

 

Поради тази причина Комисията не е компетентна да се намеси пряко по въпроса. Това се отнася както за кандидатите, чиито проекти не са били одобрени (предмет на въпрос с искане за писмен отговор E-5807/10), така и за одобрените кандидати, чиито договори обаче по-късно са били отменени и от тях е поискано да върнат помощта, която вече са получили.

 

В контекста на посочения одит Комисията все пак прикани българските власти в интерес на прозрачността и пропорционалността да преразгледат начина, по който са приложили съответните национални разпоредби в тези случаи, като се имат предвид последствията за групата кандидати по финансираната от ЕС ПРСР, и да информират Комисията за резултата.Своевременно се очакват отговорите на българските органи относно резултатите от тяхната проверка по въпроса, както и последващите действия, които те биха могли да предвидят в рамките на националната компетентност.

 

Като се има предвид, че въпросът е от компетентността на националните органи, на уважаемия член се препоръчва да се обърне директно към българските власти за допълнителна информация по въпроса.

 

Въпрос с искане за писмен отговор E-010137/2010
до Комисията
Член 117 от Правилника за дейността
Antonyia Parvanova (ALDE)


Като последица от парламентарен въпрос Е-5807/2010 относно нарушения в административното управление на средствата по Програмата за развитие на селските райони в България от 13 юли 2010 г., ДФЗ, вместо да възстанови несправедливостта, е поискал от младите български земеделски производители,които вече са получили 50% от субсидията за проектите си, да я върнат, посочвайки, че поради противоречие на сключения договор между производителите и ДФЗ, същият се счита за нищожен.

 

На 30 септември 2010 г. ДЗФ изпраща до младите български земеделски производители покана за доброволно изпълнение за връщане на преведената вече сума в срок от 7 дни от датата на получаване на поканата. В случай че те не изпълнят задължението си за плащане в този период, ДФЗ ще предприеме необходимите стъпки за принудително събиране на дълга.

 

8 месеца след като младите български земеделски производители, които са получили субсидията за проектите си, ДФЗ се опитва да прикрие грешката си по отношение на създадения двоен стандарт и неравностойното третиране в процеса на оценяването на проектите в рамките на мярката .Ефектът от тези действия от страна на фонда е не да бъдат поправени причинените вече вреди на младите фермери, а да им бъдат създадени още по-големи щети.


Фермер.БГ получи достоверна информация, че  инспекторите на ИАСАС щурмуват разсадниците в този момент. Тъй като държавата ще трябва да се бръкне от своя джоб ще се наложи да бъдат извършени масови проверки на кандидатствалите фермери за да се види дали още се занимават с разсадници. Това означава, че броят на стопаните, които ще получат помощ ще бъде силно редуциран. Инспекторите на ИАСАС сега ще проверяват дали растенията, които отглеждат младите фермери наистина са на две години или са купени в този момент, когато има възможност държавата да им плати. Сигналите за проверките са от различни краища на страната. Има и такива, които преди две години изтеглиха кредити, които не можаха да върнат и продадоха покъщнина и днес нямат разсадници и няма да бъдат обезщетени.

 

От АРХИВА:

Млади фермери с разсадници все още в неведение за проектите си заради проблеми с документ от ИАСАС