Коментарът по повод временното спиране приема на заявления за кандидатстване по мярка 141 на експерт от Областната служба за съвети в земеделието беше, че може лесно да се изчисли колко полупазарни стопанства могат да попаднат в крупната сума от 144,5 милиона лева, колкото е ресурсът за подпомагане на стопанствата за пет години.

Официалната информация по мярката сочи, че досега е заявена с проектите едва една десета от сумата, а вече вървиме през 2010 година. И тук специалистът сочи, че възникват два въпроса: дали полупазарните стопанства получават средствата, и дали получаваните от един стопанин, ако той наистина е полупазарен, 2933 лева за една година, са достатъчни да му помогнат да преструктурира стопанството си, и то така, че да иде на по-високото технологично равнище, така да се каже - да излезе на пазарни релси. Досегашната статистика сочи, че най-висока активност при кандидатстването по мярка 141 имат в област Видин - 19,2 процента, а най-слаб в област Враца - 0,4, и област Монтана - 0,6 на сто от всички подадени досега заявки.

С 2933 лева годишно производител от полупазарно стопанство едва ли ще съумее да стане пазарен производител. Тогава наистина излиза, че нещо в методологията и критериите не е изчислено прецизно както трябва, или целта не е поставена правилно.

А както виждаме и анализът на експерта показва, че кандидатстват производители с висока стоковост. Това ще рече, че около 70 на сто от произведената в полупазарните стопанства продукция отива за пазара, защото поне те виждат смисъл в тази помощ. В същото време поставя въпроса дали процентът на пазарната реализация съответства на същността на понятието полупазарно стопанство.

Краткият анализ на резултатите от информацията на Разплащателната агенция разкрива фактическото състояние на интереса към мярка 141 от страна на земеделските производители към фиксирания по-ранен временен период. От него специалистите правят изводите, че засега интересът към кандидатстване по мярката е слаб. Съществува определена диференциация в това отношение при различните географски области и земеделски стопанства според производственото им направление. С висока активност, в сравнение с останалите, се открояват растениевъдните стопанства, докато при останалите равнището е почти едно и също.

Високата стопанска реализация на кандидатствалите дава основание да се счита, че трябва да се преразгледа действащата сега дефиниция за полупазарно стопанство и да бъдат предложени допълнителни критерии при определяне на размера на стопанствата. Това обаче на свой ред ще доведе до изменение на съвкупността от потенциални бенефициенти по мярка 141.

Хари Харалампиев, Монт-прес