Представяме ви позициите на Министъра на земеделието и храните - Мирослав Найденов и Председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите ( НАЗ ) Радослав Христов, които отговарят на въпроси на Марин Маринов от БНТ.

 

Водещ: Защо да имат право арендаторите, дългосрочните арендатори на земеделски земи да първо на тях да бъде предлагана земята, те да бъдат първи купувачи. Това между другото действаше, а след това беше отменено. Защо трябва да има такова изключително право?
Мирослав Найденов: Да уточня, че това е поправка, която е внесена не от Министерството на земеделието, а от трима депутати и ще кажа защо. Защото имахме първо разговор. Нека да призная имаше дебат в самата група на ГЕРБ. Включително това се коментира в Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Има ги и двете тези, но аз отново ще кажа, че в качеството ми на министър на земеделието искам да защитя най-вече интересът на тези, които обработват земята. И ще кажа защо.
Водещ: Арендаторите?
Мирослав Найденов: Арендаторите и хората, които обработват. Има и собственици, които обработват земята.
Водещ: Така, но в голямата част са арендатори?
Мирослав Найденов: Да. Защото първо на пазара на земя има много голяма спекула. Има прекупвачи. Има много възрастни хора, които имат земя, а не знаят реалната стойност на земята. Отиват прекупвачите при тях, вземат е на стойност, която те наистина не знаят, а след това тази земя спекулативно се продава с много по-високи цени. Понякога това затруднява обработката на земята. Само да кажа тук, че никой не забранява. Нека едно уточнение всъщност, защото в дебата в публичното пространство това не се споменава. Никой не забранява на собствениците да продават земята си на който искат. Единственото условие е, че ако те са я дали на някой да я обработва и решат да я продават, да я предложат първо на него. Говоря не задължително да му я продадат, а да я предложат. Ако той откаже да я вземе на тази цена, която те са предложили, те могат да я продадат на който си искат.
Водещ: Каквато искат цена?
Мирослав Найденов: Не по-малка от тази на предложилите.
Водещ: Какво пречи на арендаторите и те да я изкупят и после да я продадат. Те да спекулират, а не другите, които не са арендатори?
Мирослав Найденов: Нищо не пречи, но когато първият път има сделка. Разбирате ли, че те предлагат. Казват да, защото има и нещо друго. Арендаторът, когато работи той трябва да прави дългосрочни планове, трябва да прави инвестиции. Ако той трябва всяка година, те в момента преподписват договорите година за година. Цялото това нещо е някаква несигурност.
Водещ: Сключва дългосрочни договори за аренда и казва ако реши да си продава, да е на него?
Мирослав Найденов: Точно така, дългосрочен договор за аренда. Да я предложи първо на него. Ако той откаже и не го устройва цената той може да я продаде на друг, но не по-ниска от тази, която е предложил арендатора. Това е всъщност тезата.
Водещ: Само, че собственикът дали е знаел в момента, когато е сключвал дългосрочна аренда или не е знаел, че ще бъде променено.
Мирослав Найденов: Те ще могат обаче сега да го направят.
Водещ: Нека да включим от нашата подвижна камера Радослав Христов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Добро утро, г-н Христов.
Радослав Христов: Добро утро.
Водещ: Вие ли сте лобистите, в чиято полза се променя закона, вас ли визират от опозицията?
Радослав Христов: Точно така, много правилно употребихте думата. Ние сме лобистите – Националната асоциация на зърнопроизводителите, която защитава интересите на 120 000 земеделски производители, които обработват земя, независимо дали собствена или наета.
Водещ: Във ваш интерес са направени тези поправки, разбирам?
Радослав Христов: Не се срамувам от това нещо, тъй като другото лоби е на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, в която членуват 15 инвестиционни фонда, които се занимават единствено и само с покупко-продажба на земеделска земя и точно те са спекулантите на пазара. По отношение на това, че са блокирали сделките с търговия на земеделска земя, искам да кажа, тъй като има и факти, говорим за фактология. През тази година и половина, през която този закон действаше, практиката показа, че цената на земята скочи от 250 на 450 лева и не е имало никакво блокиране на сделки със земя. По отношение на това дали трябва да го има чл. 4 а или не трябва да го има, за правото на купувача, за ползвателя на земеделска земя, мисля, че това тук вече определя и държавна политика. Тъй като това ще даде възможност за устойчиво земеделие за хората, особено малките ползватели, които работят 200 – 300 -500 или 1000 декара ще имат възможност да запазват стопанствата си ако собственикът иска да продаде тази земя, то те да имат възможност да запазят тези стопанства и по този начин да им се гарантират инвестициите.
Водещ: Аз пак ви питам, г-н Христов, защо се налага, справедливо ли е аз имам някаква земя, сключил съм с вас договор за аренда. Сключил съм с вас договор за аренда, но тя е за аренда, не е за това, че след време ще ви я продам. Решил съм да продавам, защо е необходимо на вас да ви я продам, като друг ми предлага по-добра цена? Справедливо ли е това нещо?
Радослав Христов: След като някой ви е предложил определена цена, нищо не пречи вие да предложите тази цена на ползвателя, който ви обработва земята. Ако той няма възможност да плати тази сума, вие е предлагате оттам нататък на когото си искате и на по-висока цена. Както преди малко ви каза г-н Найденов, министърът на земеделието, по този начин ще се избегне спекулата на пазара за земята. И пак казах, това е едно положително влияние в сектора. По този начин ще запазим хората на село и ще запазим изискванията на общата селскостопанска политика да развиваме селските райони. В противен случай, всичките хора, които работят по селата ще трябва да дойдат в градовете, за да търсят работа. Това е един от начините да се запази земеделието, както на малките, така и на средните стопанства.
Водещ: Дали няма хората да се опасяват и да не искат да сключват дългосрочни договори за аренда с вас, нямате ли такова съмнение?
Радослав Христов: През цялото време, когато този член действаше, аз не съм видял притеснение у хората да сключват дългосрочни договори. Тъй като, когато има едни коректни взаимоотношения между ползвателя и собственика на земя винаги една или друга страна е отстъпвала. Засега частни случаи, които разглеждаме, няма идеални закони в страната, които да обхващат на 100% и да бъдат перфектни. Винаги има някакво изкривяване. Съгласен съм, че във всеки един сектор на икономиката има некоректни хора, но за съжаление няма как ние да го направим да се борим срещу тях, затова задължително държавата трябва да налага и да регистрира правилата и да регулира поземлените отношения.