Макът се отглежда като маслодайно растение за семената и като лекарствено за опиума и съдържащите се в него алкалоиди. Семената съдържат около 50% мазнини и 20% суров протеин. Използват се широко в сладкарската и в хлебната промишленост. Опиумът и алкалоидите морфин, кодеин, папаверин и др. се използват за получаването на лекарства.

У нас добивите от мак са средно 53-30 кг семена и 1,5-2 кг суров опиум от декар.

Културният мак (Papaver somniferum) е едногодишно тревисто растение от сем. Макови (Papaveraceae), род Papaver.

У нас е райониран сортът Пловдивски 360. Той е зимна форма и изискванията му към климатичните фактори са подобни на зимната пшеница.

Макът се развива най-добре на богати и структурни почви с по-лек състав, които не образуват дебела кора.

У нас се засява след ранни зърнени бобови или зимни житни култури. Подготовката на почвата се състои в оран на 22-25 см веднага след прибирането на предшественика с едновременно брануване. До сеитбата се извършват още няколко повърхностни обработки. Непосредствено преди сеитбата площта се валира, за да се засеят семената на твърдо легло. Тори се предимно с минерални торове - 8-10 кг азот, 10-12 кг Р2О5, и 5-6 кг К2О на декар.

Сеитбата на мак се извършва от 20 септември до 10 октомври непосредствено преди засяването на пшеницата. При отглеждането на мака за опиум и семе той се засява на междуредово разстояние 50-60 см и дълбочина 1,5-2 см. Сеитбената норма е 0,4-0,6 кг семена на декар. Веднага след засяването посевът се валира.

Отначало растенията се развиват бавно. Ако се образува почвена кора, бранува се с ротационна брана напречно на редовете. Рано напролет посевът се разрежда, като растенията се оставят през 10-15 см в реда. През вегетацията се извършват и 2-3 окопавания, а при възможност за напояване се правят и 2-3 поливки.

Вижте още:

Звездан - една от най-ценните фуражни култури

Розата може да се отглежда 20-30 години на едно и също място

Видовете спореж конкурират сериозно културните растения

Добиването на суров опиум става през фазата техническа зрелост на кутийките, като те се обрязват със специални ножчета. Изтеклият млечен сок се втвърдява и на другия ден се прибира, като се остъргва внимателно. Семената се прибират в пълна зрелост ръчно или със зърнени комбайни.

Семената на маковите растения не съдържат млечен сок, но могат да бъдат замърсени с алкалоиди като резултат от увреждане на плодната кутийка от насекоми или недобри практики при събиране на реколтата. Видът на маковото растение и условията на отглеждане (сушави години, образуването на микотоксини) са фактори, които също могат да окажат влияние на съдържанието на алкалоиди в семената.

Максимално съдържание на алкалоиди в маковите растения - 23%, е установено в стените на чашката на плода, около 15% в семенника и само 3-4% в семената.

Най-важният алкалоид на опиума е морфина, който присъства в най-голямо количество - около 12%, като в зависимост от произхода варира между 7-20%. Други важни алкалоиди на опиума са кодеин (средно 2%: от 0,3 до 6%), тебаин (приблизително 0,5%: от 0,2 до 1%), папаверин (приблизително 1%: от 0,5 до 3%) и носкапин (5%: от 2 до 12%; първоначално наричан наркотин).

Консумацията на храни съдържащи маково семе, които са замърсени с алкалоиди на опиума, може да доведе до негативни за здравето ефекти, а също и до наличието на детектируеми нива от свободен морфин в кръвта и урината, достатъчни да повлияят на тестовете за злоупотреба с медикаменти.

В Европейския Съюз не е въведено законодателство и по отношение на отглеждането на макови растения. В някои европейски страни производството е забранено, а в други (напр. Германия) е разрешено само отглеждането на такива видове, които са с ниско съдържание на алкалоиди. В Унгария са регламентирани две групи от видовете мак:

  • за индустриални цели - в които общото съдържание на алкалоиди е над 0.7% в сухите плодни чашки;
  • за хранителни цели - съдържащи до 0,7% алкалоиди.

За първата категория са дадени точни инструкции как да се използват растенията и семената, и другите части на растението. Въведени са и някои изисквания за производителите и по отношение на категорията за хранителни цели.