Видовете спореж конкурират сериозно културните растения

В света има повече от 1200 вида спореж. Някои от тях съдържат силно отровни алкалоиди от групата на пиролизидините. У нас се срещат няколко вида, които имат голямо значение за селското стопанство като плевели.

Обикновен спореж

Обикновенният спореж (Senecio vulgaris L.) има евросибирски произход. Разпространен е в целия свят, с изключение на тропиците и арктичните райони. У нас се среща повсеместно до 1200 m надморска височина. Заплевелява орниците, окопните култури, зеленчуковите и овощните градини, люцерните, пустеещите места, площите около сградите и пътищата и др.

Обикновеният спореж е едногодишен плевел. Стъблото е разклонено от основата най-често е влакнесто. Листата са перести, с неравномерно назъбена периферия. Цветовете са тръбести, а кошничките - цилиндрични, с черни върхове на обвивните листенца. Семето е вретеновидно, сиво-кафяво и влакнесто.

Този плевел предпочита по-леки, но богати с хранителни вещества почви. Размножава се със семена, които никнат през есента и през пролетта при температури от 10 до 15°С. Едно растение образува от 3000 до 8000 семена. Поникналите през есента растения образуват розетка, с която презимуват. Нормално цъфтят от март до юни. Растения се развиват и през лятото. Цъфтят и плододават до късна есен. През меки зими у нас обикновеният спореж цъфти и от декември до февруари.

Пролетен спореж

Пролетният спореж (Senecio vernalis W.K.) произхожда от Средиземноморието и Средна Азия. У нас е разпространен до 750 m надморска височина. Заплевелява неизораните навреме площи, пролетните житни култури, лозята, овощните насаждения, силно проредените зимни житни култури, люцерните, тревните смески и др.

Плевелът е зимуващ ефемер. Стъблото е изправено, единично или разклонено от основата си, най-често влакнесто. Листата са пересто разсечени. Долните са с по-дълги дръжки и образуват розетка. Стъблените листа са приседнали. Кошничките са звънчевидни, събрани в щитовидно съцветие. Външните обвивни листенца са с черен връх. Цветовете са жълти. Плодът е продълговат, влакнест, тъмносив.

Пролетният спореж предпочита чернозем-смолниците и канелените горски почви. Това е светлолюбив и топлолюбив вид. Размножава се със семена. Цъфти от април до юни и втори път от август до октомври. Зимува като розетка. През топли зими може да цъфти.

Ливаден спореж

Ливадният спореж (Senecio jacobaea L.) произхожда от Средиземноморието и Средна Азия. У нас е разпространен повсеместно в ливадите и редките храсталаци. Не понася засенчване.

Плевелът е двугодишен вид. Стъблото е изправено, високо до 60 cm. Долните листа са с дълги дръжки, продълговато обратно яйцевидни. Цветовете са жълти.

У нас растат и други видове спореж: горски, леплив, панчичев, карпатски, речен, планински, блатен, македонски и други, които се срещат по-рядко.

Видовете спореж с мощните си розетки от долните листа и с височината си конкурират сериозно културните растения. Те са големи консуматори на хранителни вещества. Част от тези видове съдържат редица пиролизидинови алкалоиди, като якобин, яколин, яконин, силвасенецин и др. Количеството на алкалоидите се колебае силнo в зависимост от стадия на развитие на растението.

Плевелът необратимo уврежда черния дреб на животните поради действието на метаболитите (пиролите). Те причиняват цироза на черния дроб. Нарушава се тежко и дейността на стомаха и на червата.

Степента на токсичност на пиролизидиновите алкалоиди варира при отделните видове животни. Овцете са сравнително по-устойчиви от конете, говедата и свинете. Отравянето довежда до отслабване вследствие на непрекъсната диария и отказване от храна, до слабост в задните крака, до общо изтощаване, изпадане на дебелото черво при говедата, ослепяване, несъгласуваност на движенията (атаксия), парализа и смърт до 10-ия ден от заболяването.

Някои видове спореж са опасни и за здравето на хората, тъй като млякото от крави, хранени с тези плевели, съдържа пиролизидинови алкалоиди. Медът, произведен от нектара на ливадния спореж, е замърсен с алкалоиди и има случаи на отравяне на хора. След ядене на хляб, приготвен от замърсено с плевела брашно, и при използването на спорежа като лечебно растение също са наблюдавани отравяния.

Обикновеният спсреж е алтернативен гостоприемник на някои видове ръжди по културните растения. Ливадният според се напада от гъсениците на пеперудата Hypocrita jacobaeae L.

Корените на обикновения спореж съдържат 25 mg% витамин С, а листата по време на цътеж - 60 mg%. Семената са любима храна на канарчетата. В народната медицина обикновеният спореж се препоръчва като кръвоспиращо средство.

Прелетният спореж във фаза цъфтеж съдържа 40% витамин С. И двата вида спореж в народната медицина се прилагат против гинекологични заболявания. Те са и добри медоносни растения.

Като декоративни видове в алпинеуми и в зелени плещи се използват карпатският и македонският спореж.

Приготвянето на сено и силаж от тревостои, в които има обикновен, ливаден и пролетен спореж, трябва да се избягва. Такъв фураж е особено опасен за конете, телетата и овцете.

Видовете спореж са чувствителни към хербициди. В някои райони на САЩ в борбата срещу видовете спореж се използват козите, които не са чувствителни към токсините на растенията.

Вижте още: