Магарето (Equus asinus) произхожда от Северна Африка. В Египет то било одомашнено преди коня. В стари паметници, дaтиращи отпреди 5-6 хил. години пр.н.е., има изобразени магарета. От Северна Африка магарето се разпространило из целия африкански континент, а след това преминало в Азия и Европа. При своето второ пътуване за Америка през 1493 г. Колумб взел и магарета и така магарето било пренесено в новооткрития континент. Поради своята невзискателност то бързо се разпространило в Стария свят, а след това и в Америка.

Магарето издържа на топлината, но не понася студа. Ето защо е разпространено в по-топлите страни и не се среща на север. В Европа е разпространено само в средиземноморските страни.

По своя хабитус магарето значително се отличава от коня. Главата му е по-груба и по-тежка. Челото му е по-дълго, а лицевата част - по-къса, но по-груба. Очните му орбити не са така очертани и изпъкнали, както при коня, и очите са по-хлътнали. Магарето има значително по-големи и по-дебели' уши. Кожата на главата и ушите е също по-груба. Шията е по-къса, обикновено права и хоризонтално настанена. Холката не е така ясно изразена, както при коня, и почти не се извишава над линията на гърба, поради това че дорзалните израстъци на първите гръдни прешлени не са така израснали, както при коня. Общо тръбната линия при магарето е по-права, като гърбът и поясницата са по-тесни и стреховидни. Крупата е по-къса, свлечена и често стреховидна. Гръдният кош е по-плитък и в предната си част - по-тесен, а назад заоблен. Крайниците са средни или по-удължени и по-слабо замускулени, особено задните, но със солидни кости. Бабките са къси, а копитата - по-тесни и стръмни. Гривата е по-къса и обикновено стърчи нагоре, а опашката има по-дълги косми само в края си. Цветът на косъма е различен и варира от светлосив до черен, но не и алест, както при конете. Муцуната, а също и коремът обикновено са по-светли. Различил има и в гласа, който издават магарето и конят.

Породи магарета

В Африка се срещат две форми магарета:

Нубийско магаре

Нубийското магаре (Equus asinus africanus) е по-дребно и със светъл цвят на косъма - сивопепеляв. Надлъжно по гърба и напречно по плешката има по-тъмна ивица.

Сомалийско магаре

Сомалийското магаре (Equus asinus samoliensis) е по-едро, с кестеняв цвят на косъма, като муцуната, коремът и крайниците от вътрешната страна са по-светли.

Местно магаре

Местното магаре произхожда от африканското и по-точно от нубийското магаре, на което прилича напълно. То е дребно, с височина около 100-110 см. Има по-светъл или по-тъмен цвят, но се срещат и кестеняви и по-рядко черни магарета. Сивите магарета също като нубийските имат тъмни ивици надлъжно по гърба и напречно по плешката. Местното магаре е невзискателно и може да се използува както за товар, така и за впряг, но поради по-малкия му ръст и живо тегло работоспособността му е по-малка.

Мартина франка

Мартина франка е италианска порода. Това магаре е по-едро, с ръст 130-150 см. Цветът на косъма е тъмнокестеняв или черен. Муцуната, коремът и горните вътрешни части на крайниците са по-светли.

Кипърско магаре

Кипърското магаре се развъжда на остров Кипър и в Мала Азия. То прилича на мартина франка, но е малко по-дребно и по-грубо.

Освен тези има и други породи магарета: поату във Франция, сравнително едро (140-150 см) и грубо магаре с дълги къдрави косми, което се използува за получаване на мулета, каталонско магаре в Испания, пантелария в Италия, марийско магаре в Русия и др.

Вижте още: