лешникЛешникът е храстовидно растение, което се среща и като дърво. Храстите достигат на височина от 1 до 7 м, а дървовидният лешник - и до 28 м. Кореновата система на лешника е добре развита, без главен корен, но с много странични разклонения.

Листата са широки, обратно яйцевидни, при основата сърцевидни, неправилно двойно назъбени. Лешникът е еднодомно, разделенополово растение (както орехът). Мъжките и женските цветове се развиват на един храст. Мъжките цветове са събрани в съцветия - реси. Женските цветчета образуват също съцветия от 2 до 5 броя. Те напълно наподобяват вегетативни пъпки, но се отличават от тях само по стърчащите навън червени близалца.

Плодът на лешника е едносеменен орех. Той се намира в зелена чашка, която е дълбока и неправилно нарязана. Самият плод в зависимост от сорта има различна форма и големина и се състои от твърда, суха, дървениста черупка, в която е поместена ядката.

Лешникът е предимно чуждоопрашващо се растение. Започва плододаването си към 4-5-та година и продължава да дава плодове докъм 40-50-та година.

Лешникът като овощен храст има доста голямо стопанско значение. Неговите плодове се отличават с много висока хранителна стойност и превъзходен вкус. Използването на лешниковия плод може да става в прясно или сушено състояние, или пък в преработен вид. В преработено състояние той намира голямо приложение. Лешниковата ядка е богата на мазнини (58-68%), белтъчни вещества (12-17%) и витамини. Лешниковото масло е твърде ароматично и вкусно - наподобява бадемовото масло.

Като културно растение лешникът се е отглеждал преди повече от 2000 години. Смята се, че източното черноморско крайбрежие е мястото, където се е зародила лешниковата култура. Оттам тя е пренесена най-напред на Балканския полуостров, а по-късно и в останалата част на Европа.

Лешникът е разпространен почти из цяла Европа. Но най-големият световен център на лешниковата култура е Турция.

В България лешникът е разпространен предимно като горска култура. Като овощна култура у нас има твърде ограничено разпространение.

Лешникът не е много взискателен към почвените условия. Най-добре расте и плододава на леки глинесто-варовити, глинесто-песъчливи, богати на хранителни вещества и умерено влажни почви.

Той не е много взискателен и към климатичните условия. Успява най-добре в прибалкански и полубалкански райони, като предпочита северните, североизточните и северозападните изложения, където има достатъчно въздушна и почвена влага.